Определение № 50287 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1372/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Ц. М., чрез адв. Д.Н. срещу решение №44 от 14.03.2022г. по в.т.д. №370/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №21 от 30.08.2021г., постановено по т.д. №7/2021г. от Окръжен съд- Ловеч за отхвърляне на иска му с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, [населено място] за сумата 15 000 лева- разлика между претендираната сума от 30 000 лева и присъдената от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания в резултат на ПТП от 05.11.2020г., причинено при управление на лек автомобил „БМВ 330 ХД“, рег. [рег.номер на МПС] от Х. И. Й., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, ведно със законната лихва от посочената дата, като на касатора бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди само формално е обсъдил доказателствата и е установил релевантните обстоятелства, но не е изложил мотиви относно значението им, не е отчел практиката на ВКС, както и практиката на съдилищата по сходни случаи и конкретните икономически условия, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и решение №155 от 30.09.2013г. по т.д. №212/2012г., II т.о. Ответникът по жалбата ЗАД „ОЗК- Застраховане“ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до претендираните 30 000 лева, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 15 000 лева. Съдът приема за установено, че при процесното ПТП ищецът получава травматична луксация на лява тазобедрена става, затруднила движенията на ставата и левия крак за около 3-4 месеца, наложила репозиция под упойка и последващо екстензионно лечение за 30 дни, неколкократни рехабилитационни процедури. Травматичното увреждане е било съпроводено със значителни болки и страдания в областта на ставата, хипотрофия на мускулите на левия крак, продължаващи ограничени движения и съпътстващи движенията болки, но с намаляващ интензитет. Функционална крайникът е с намален обем на движение- ограничено разкрачване навън, ограничена ротация съобразно срастванията. Решаващият съдебен състав обсъжда събраните гласни доказателства за претърпените от ищеца емоционални страдания и болки, довели до промяна в неговото поведение и обичаен бит. Въззивният съд счита, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС- конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия /23 години/, обективно установените увреждания интензитета на болките и страданията, продължителността на възстановителния процес, трайните последици от травмите, обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – м.ноември 2020г., наложилите се морални норми в обществото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпреки формалното изброяване на конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, постановеното решение не съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. Съдът не е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства относно естеството на конкретните травматични увреждания и трайните последици от тях, респ. претърпените от ищеца негативни емоционални изживявания, болки и страдания. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Касаторът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд