Определение № 133 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 777 от 21.07.2022 г. по в.гр. д. № 905/2022 г. на ОС - Бургас, с което е уважен иск по чл. 132, ал.1, т.1 СК. Жалбоподателят- П. И. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване и излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение. Ответникът Л. Ц. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от Л. Ц. иск с правно основание чл.132, ал.1, т.1 СК и е лишил П. Б. от родителски права по отношение на детето Р. П., родено на 09.11.2017г. и е определил режим на лични отношения с детето:всеки първи и трети петък от месеца,от14 до 17ч в присъствие на служител от Дирекция “Социално подпомагане“-гр.Бургас до навършване на 7-годишна възраст на детето, след навършване на 7годишна възраст- всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 18ч в присъствие на пълнолетно лице,познато на детето и посочено от майката. Установено е, че страните по делото имат общо дете – Р. Б., която е [дата на раждане] Установено е, че с решение от 26.06.2020г. по гр.д. № 2310/2020 г. на РС Бургас е наложена защита по реда на ЗЗДН на майката на детето Р. срещу осъществено по отношение на тях домашно насилие от бащата и след отпадането на наложените мерки, контактите между бащата – ответник и детето са възобновени. Съобразено е, че решение от 04.01.2021гпо гр. д. № 4860/2020г. на Районен съд – Бургас е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа без приспиване до навършването на четири годишна възраст, а след това – всяка първа и трета събота от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с приспиване, както и 30 дни през лятната ваканция и 10 дни през зимната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като по празници като Коледа, Нова година и Великден детето да прекарва единия празник при единия родител, а другия празник – при другия родители съответно обратното през следващата година, а именно Коледа и Нова година при майката, а Великден при бащата на четните години и обратното при нечетните. Рожденият ден на детето – 09.11 да бъде отбелязван през четните години при майката, а при нечетните при бащата. Констатирано е, че с решение от 12.04.2021г.по гр.д. № 714/2021 г. на РС – Бургас са наложени мерки за защита на детето Р. Б. срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие от страна на бащата П. Б.. Съобразен е разпита на детето пред съдия в „синя стая“ в Център за обществена подкрепа - Бургас по досъдебно производство № 431 ЗМ-67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Съобразени са и приложените по делото материали по досъдебно производство № 431 ЗМ- 67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас, от които се установява, че е осъществен детето физически контакт с бащата. Прието е, че показанията на детето дадени пред разследващите органи по досъдебното производство съвпадат с дадени свидетелски показания пред районния съд. В показанията си детето посочва, че между нея и бащата е осъществен физически контакт, който съдът квалифицира като сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД. Съобразена е и изготвената по делото съдебно – психологична експертиза, в която вещото лице посочва, че отношението на детето към бащата се отличава с явна амбивалентност. Вещото лице е посочило, че детето има желание да се среща с бащата, но потиска емоциите си в присъствието на майката. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.1 СК родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи на поведение, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Прието е, че бащата и детето са имали физически контакт, който може да бъде квалифициран като сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав се основава на показанията на детето Р., които са последователни и идентични, както пред органите на досъдебното производство, така и пред социалните работници и пред първоинстанционния съдебен състав. Изявленията на детето са дадени в присъствието на социален работник и остават непроменени пред различни органи, въпреки че са дадени по различно време. Съдът е изключил възможността, тези показания да са резултат от манипулативно поведение на майката, тъй като съдебно- психологическата експертиза не констатира подобна нагласи. По тези съображения, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т.1 СК и Б. следва да бъде лишен от родителски права. Въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК П. Б. ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да бъде доказан по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето за да намери приложение разпоредбата на чл.132 СК, следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени не само от въззивника, но и от въззиваемия, респективно ищецът и ответникът, доводи в тяхната пълнота, като изложи собствени мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражение и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на производството, както и следва ли съдът при формиране на своите фактически и правни изводи да съобразява логическата връзка между фактите и евентуалното нарушаване на логическите правила, съставлява ли съществено процесуално нарушение? Посочена е практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 235 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В изложението се поддържа също така, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е мотивирал извод за наличие на особено тежък случай на създадена опасност за живота и здравето на детето в резултат на виновно поведение на бащата- основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса: следва ли да бъде доказан по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето за да намери приложение разпоредбата на чл.132 СК, на основание чл.280, а.1, т.1 ГПК. Релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Цитираната разпоредба предвижда, че касационният контрол следва да се допусне при "очевидна неправилност" на обжалваното съдебно решение, т. е. неправилност, която в предварителната фаза по чл. 288 ГПК може да бъде констатирана от ВКС, без да се налага да се прави анализ, преценка или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в изложението към касационната жалба пороци на въззивното решение не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност. Останалите въпроси, с които жалбоподателят е обосновал поддържаните основания за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаят неправилността на въззивното решение и следва да бъдат разгледани при решаване на спора по същество. Предвид изложените съображения, съдът