Определение № 3587 от 09.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. М. срещу решение № 735/21.06.2024 г. по в. гр. д. № 1035/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260315/17.02.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260425/07.032023 г., двете по гр. д. № 2172/2019 г. на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 174 376 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и сумата 96 938 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от вписани в Службата по вписванията постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 идеална част от гараж № 5 в [населено място], [улица]; постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 идеална част от гараж № 7 в [населено място], [улица], двете издадени по изп. д. № 20158490400711 от ЧСИ А. П., обезпечителна заповед от 24.10.2007 г. за допусната възбрана върху гараж № 7, издадена по гр. д. № 3641/2007 г. на Софийския градски съд и обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. за допусната възбрана върху 1/2 идеална част от гараж № 5, издадена по гр. д. № 3641/2007 г. на Софийския градски съд.

В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се поставят правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Допустимо ли е вписване на акт, за който е постановен отказ от вписване от Съдия по вписвания, необжалван в законоустановения срок от молителя и нередовния акт е вписан с повторно подадено заявление, при липса на жалба и влязъл в сила съдебен акт за отмяна на отказа с указание за вписване?

2. Валидни ли са за образувания изпълнителен процес по изп.д. № 20158490400711 наложените възбрани с обезпечителни заповеди от 24.10.2007 г. и от 04.02.2009 г., издадени по вече прекратено съдебно производство по гр.д. № 3641/07 г. на СГС, по което решението е обезсилено? Кой има задължение да уведоми длъжника за наложеното обезпечение - съдът, Агенцията по вписвания или съдебният изпълнител, за да бъде упражнено право на обжалване и до колко липсата на надлежно уведомяване и отнетото право за обжалване обуславят порок и недействителност на публичните продажби в изпълнителния процес, респ. на извършените вписвания?

3. Длъжен ли е съдебният изпълнител да наложи изпълнителни възбрани върху имуществото на длъжника с оглед на обстоятелството, че наложените възбрани в режим на СИО от 2007/2009 г. не само са допуснати по прекратено производство, но през 2015 г. при образуване на изп.дело е налице промяна в имуществените блага, като от СИО собствеността е преминала в режим на съсобственост, която промяна не е установена от ЧСИ, въпреки че е длъжен да извърши проверка на собствеността, която излага на публична продан и да уведоми длъжника по надлежния ред. До колко наложените възбрани по прекратеното производство имат действие по новообразувано гражданско производство, по което следвало ли е отново да се заяви молба от ищеца за налагане на възбрани и дали тяхното действие следва да бъде зачетено като валидно и в изпълнителното производство, а извършените вписвания се явяват недопустими и в нарушение на ПВ, поради липсата на реквизити?

4. Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка не само на доказателствения материал, представен пред първата съдебна инстанция, но и на доказателствения материал, представен във въззивното производство, след като дейността на въззивния съд е аналогична на дейността на първоистанционния съд и до къде се разпростира служебното начало при разпределяне на доказателствената тежест, допускане на доказателства и даване на указания при въззивното разглеждане на делото, каквито действия липсват в противоречие на т.19 отТР №1/04.01.2001 г пот.д.№2000г,ТР №1/201 Зг ,ОСГТК на ВКС;Решение №129/29.06.2015г по гр.д.№7040/2014г,3 то ГО.ВКС/;

5. Длъжен ли е бил въззивният съд да постанови спиране хода на въззивното производство при наличие на предпоставки по реда на чл.229 ал.1 т.5 ГПК с оглед на представения от ищцата съдебен акт № 1526/2024 г. по ЧНД № 1874/24 г., НО на СГС за образуване на досъдебно производство, на основание на който акт, постановен от наказателен съд е било постановено спиране на друго исково производство по в.д. № 772/23 г. с протоколно определение на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, потвърдено от ВКС с определение № 3649/17.07.2024 г по гр.д.№ 2467/24 г., 3-то ГО.

6. Несъобразяването и необсъждането от страна на въззивния съд на обстоятелството за липсата на редовен от външна страна частен документ, по който не е валидно възникнала изискуемост, явява ли се релевантно за вредите от извършените процесии вписвания, произтекли именно от нередовния Запис на заповед.

Ответниците по касация Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието, както и третите лица помагачи З. В., И. И. и К. В. оспорват жалбата и излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Съдът е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило от вписване на две обезпечителни заповеди и две постановления за възлагане на имоти, върху които е било насочено принудително изпълнение срещу жалбоподателката.

Твърденията на ищцата са, че обезпечителните мерки са допуснати като обезпечение на предявен от И. Г. Ж. срещу нея осъдителен иск за сумата от 130 100 евро по запис на заповед, а с двете постановления за възлагане от 18.10.2017 г. имотите, предмет на публична продан, са възложени на взискателката Ж.. Твърди се също така, че постановленията за възлагане са издадени от ЧСИ, който е провел изпълнително производство в полза на нелегитимен и привиден кредитор, ползващ се от нередовен запис на заповед. Постановленията за възлагане и обезпечителните мерки били вписани с приложени нередовни документи и противно на изискванията, установени в Правилника за вписванията.

Въззивният съд установил следното от фактическа страна: Съгласно запис на заповед от 27.02.2007 г. ищцата като издател безусловно се задължила да заплати на поемателя И. Г. Ж. сумата 130 000 евро. И. Ж. предявила срещу А. М. осъдителен иск за горната сума, по който било образувано гр. д. № 3641/2007 г. на Софийския градски съд. С определение от 17.10.2007 г. е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху апартамент и гараж № 7 и е издадена обезпечителна заповед. Въз основа на това определение и на определение № 879 от 04.11.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1986/2008 г. от Апелативен съд София, Софийски градски съд издал на 04.02.2009 г. обезпечителна заповед за допусната обезпечителна мярка „възбрана“ върху 1/2 д.ч. от подземен гараж № 5, находящ се в [населено място], [улица]. Двете възбрани са вписани по представени обезпечителни заповеди.

Решението, с което искът е бил уважен, е обезсилено, като след връщането на делото е образувано гр. д. № 12957/2009 г., приключило с решение № 746/24.02.2010 г., с което е М. е осъдена да заплати на Ж. сумата 130 100 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 8 291.64 евро мораторна лихва върху главницата за периода от 12.04.2007 г. до 24.09.2007 г. Решението е потвърдено с решение № 525/19.03.2013 г. по в. гр. д. № 4012/2011 г. на Софийския апелативен съд. С определение № 484/25.07.2014 г. по т. д. № 3186/2013 г. състав на ВКС, II-ро т. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му по предявения иск по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 534-538 ТЗ за сумата 130 100 евро. На основание влезлите в сила решения е издаден изпълнителен лист от 22.12.2014 г. в полза на И. Ж. срещу А. М. за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до окончателното изплащане.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20158490400711 на ЧСИ А. П.. В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан и ЧСИ е издал две постановления за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от гараж № 5 в [населено място], [улица] на 1/2 ид.ч. от гараж № 7 в [населено място], [улица]. Постановлението за възлагане от 18.10.2017 г. за 1/2 ид.ч. за гараж № 5 в [населено място], [улица] вписано по разпореждане на съдия по вписванията на 09.08.2018 г., акт № 166, том 119, вх. рег. № 51685. Заявлението за вписване е подадено от упълномощен от взискателя процесуален представител с приложен документ за платена държавна такса, пълномощно, съответния брой преписи от подлежащия на вписване акт и удостоверение от АГКК, според което за територията на адреса, на който се намира имота няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

По заявление на взискателя на 09.08.2018 г. чрез упълномощен адвокат е поискано вписване и на постановление за възлагане от 18.10.2017 г. за 1/2 ид.ч. от гараж № 7 в [населено място], [улица], придружено с документ за платена държавна такса, пълномощно, съответния брой преписи на акта и удостоверение от АГКК от месец 01.2017 г. за липса на одобрена кадастрална карта.

Съдията по вписванията е постановил отказ по чл. 32 Правилника за вписвания с определение от 09.08.2018 г. след като установил, че към тази дата за района на имота има одобрена кадастрална карта и регистри, а имотът не е надлежно индивидуализиран, съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗККИР и не е приложена схема от кадастъра. Определението не е обжалвано. На 08.11.2018 г. взисикателят отново е подал заявление за вписване на постановлението за възлагане, като е приложил необходимите документи и схема на имота, издадена от АГКК, поради което съдията по вписванията е разпоредил вписване, извършено същия ден на 08.11.2018 г., акт № 167, том 171, вх. рег. № 73282.

При тези факти въззивният съд намерил, че при вписване на процесните обезпечителни заповеди и постановления за възлагане не са извършени противоправни действия от съдиите по вписванията и служителите в АВ. Всички вписани актове са били предмет на съдебен контрол; същите са подлежали на вписване и са отговаряли на изискванията за форма и съдържание. Други проверки съдиите по вписвания нямат правомощия да извършват.

С оглед мотивите на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Поставеният от касатора първи въпрос относно извършено вписване по повторна молба след първоначално постановен отказ е в съответствие с процесуалния закон и практиката по прилагането му – актовете, постановени в охранителни производства, не се ползват със сила на пресъдено нещо и въпросите по тях могат да бъдат пререшавани.

Вторият въпрос за валидността на възбрани по обезпечителни заповеди, издадени по прекратено впоследствие производство, не съответства на данните по делото и не е разрешен от въззивния съд. В случая производството не е било прекратено, а постановеното решение е било обезсилено поради произнасяне по непредявен иск и делото е било върнато за ново разглеждане, в което е постановено влязлото в сила решение за осъждане на касаторката за парично задължение. Въпросът не съответства на приетото от въззивния съд и не може да послужи за допускане на решението до касация.

Третият въпрос относно характера на собствеността, върху която се налага възбрана (дали е СИО или обикновена съсобственост), не е обсъждан от въззивния съд, поради което не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Четвъртият въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди и събрани пред него доказателства не е обоснован с твърдения за относими доказателства, които не са били обсъдени, в този смисъл не може да се направи преценка дали въпросът е от значение за изхода от спора.

Въпросът за спирането на въззивното производство до приключване на досъдебно производство, което според касаторката би имало значение за гражданскоправния спор, не е обсъждан от въззивния съд. Видно от приетото пред въззивната инстанция определение № 1526 от 21.05.2024 г. на СГС по ЧНД № 1874/2024 г., наказателното производство е във връзка с използване на пълномощно за участие в публична продан на идеална част от апартамент. Следователно наказателното производство няма връзка с настоящия спор, в който се твърдят вреди от вписване на постановления за възлагане на идеални части от два гаража.

Въпросът за редовността на записа на заповед не е предмет на настоящото производство и в този смисъл не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

По тези съображения и предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение