Определение № 279 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2658/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. К., Р. Г. М., Й. Г. М. и М. Г. Д. против определение № 57/08.01.2013 г., постановено по гр.д.1104/2012 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответниците по частната касационна жалба я оспорват с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е отменено на основание чл.321, ал.2 ГПК /отм./ допуснатото обезпечение на предявения по делото иск. За да достигне да извод за основателност на молбата, съдът е приел, че молбата е подадена от легитимирано лице, притежаващо представителна власт, доколкото е приел, че е налице представено адвокатско пълномощно на процесуалния представител, както и че е налице влязло в сила решение, с което са отхвърля предявения иск, чието обезпечаване е допуснато с налагането на обезпечителната мярка „възбрана”. Наличието на влязлото в сила решение е решаващия мотив на съда, за да приеме, че вече не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението – висящия исков процес по исковата молба на ищците по делото. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос относно процесуалната възможност съдът да се произнася по молба, подадена от лице без представителна власт. Съдът не е формирал правни изводи в насока, че подобно произнасяне е процесуално допустимо, напротив, приел, че е налице валидно упълномощаване и представяне на доказателства за това, поради което не е налице соченото противоречие със задължителна съдебна практика, оттам и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Относно решаващия извод на съда, касаещ наличието на влязлото в сила съдебно решение, с което се отричат правата на ищците по иска, чието обезпечаване е допуснато, не се сочат относими правни въпроси по отношение на допустимостта на касационното обжалване. Сочените правни въпроси относно възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение, както и наличието на други спорни производства между страните, както и възможността да се иска допълване на решението са неотносими в настоящото производство, касаещо произнасянето на съда по правноревантните факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи относно предпоставките за отмяната на обезпечение на основание чл.321, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.402, ал.2 ГПК / в сила от 01.03.2008 г./. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски, в размер на 150 лева, представляващи заплатено от тях възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/2013 г. Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия