Определение № 359 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2426/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №2300 от 11.12.14г. по в.гр.д.№2184/2014г. на Софийския апелативен съд е отменено решение №150 от 05.03.2014г. по гр.д.№810/2012г. на Пернишкия окръжен съд и са уважени предявените искове по чл.108 ЗС, като ответникът [фирма] е осъден да предаде на първия ищец [фирма] владението на производствена сграда – арматурен цех с площ от 2592 кв.м., построена в имот №59 по кадастралния план на промишлена зона на [населено място] могила, [община], а на втория ищец [фирма] – владението на мястото, в което е построена сградата – имот №59 по кадастралния план на промишлена зона на [населено място] могила, с площ от 11 169 кв.м. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника - [фирма].

Въззивният съд е приел, че спорната земя и сграда попадат в по-голям терен с площ от 2682 дка, който с РБМС №170 от 06.10.1976г. и РБМС №293/05.10.1975г. е отчужден от АПК за изграждане на Завод за тежко машиностроене Р.. Построеният завод попада в структурата на СО „Тежко машиностроене”-Р., което с Р. №50/1989г. е преобразувано в ДФ „Р. метали”. Държавната фирма е преобразувана с ПМС №176/05.09.1991г. по реда на ЗППДОбП /отм./, като нейни правоприемници са пет еднолични търговски дружества. Едно от тези дружества е [фирма], което с разделителни протоколи от 13.02.1996г. и 25.03.1996г. получава терен с площ от 1477 дка, включващ процесния имот №59 и процесната сграда. Сградата и теренът са включени в капитала на това дружество и са заведени в баланса му като Д., съгласно приетата по делото експертиза. Съставен е и акт за държавна собственост, в който е посочено, че сградата и земята, като част от Производствено-техническа база, са включени в капитала на дружеството на основание чл.17а ЗППДОбП. През 1997г. [фирма] е преобразувано в [фирма], а през 1999г., след приватизация на 75 % от капитала на дружеството, е вписано в търговския регистър като [фирма]. През 2001г. наименованието на дружеството е променено на [фирма]. През 2006г. [фирма] извършва апорт на непарична вноска в новосъздаденото дружество [фирма], която включва терена с площ от 1477дка, заедно със спорната площ от 11 169 кв.м. Направен е извод, че двете дружества са станали съответно собственици на спорната земя и сграда на основание чл.17а ЗППДОП /отм./ и извършените преобразувания, приватизация и апорт.

По възраженията за противопоставими права на ответника е прието следното:

Ответникът [фирма] е закупил спорната земя и сграда от [фирма] с нотариален акт №40/2000г. Дружеството-праводател обаче не е било собственик на този имот. Този извод е обоснован с обстоятелството, че държавното предприятие, на основата на което е създадено [фирма], е било само подизпълнител на производствено-техническата база, в която се включва спорната земя и работилница, че няма данни те да са му били предоставени за стопанисване и управление и включени в Д., както и че в правния анализ на дружеството включването на този имот в капитала му е обосновано само с акта за държавна собственост, който обаче няма правопораждащо действие.

Прието е за неоснователно и евентуалното възражение на ответника за придобиване на собствеността върху спорния имот по давност, започнала да тече след 29.06.2000г., когато е подписан предварителният договор за закупуване на обекта. Действително – ответното дружество и неговите праводатели са извършвали производствена дейност в процесната сграда от 1995г., но това е ставало по силата на наемни отношения, което означава, че е осъществявано държане, а не владение. След сключване на предварителния договор за закупуване на обекта на 29.06.2000г. няма данни ответното дружество [фирма] да е демонстрирало спрямо [фирма] и [фирма] собственическо отношение към спорния обект и промяната на държането му във владение.

Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответника [фирма] и от третото лице помагач [фирма].

[фирма] поддържа, че ищците не са доказали предоставянето на спорния обект – земя и сграда на [фирма] при образуването на това търговско дружество през 1991г. Включването на обекта в капитала на [фирма] в един по-късен момент не било направено по надлежния ред, а съставените през 1997 – 1998г. актове за държавна собственост не съдържали данни за надлежно предоставяне на имота на дружеството. Нямало доказателства за надлежно разпределение на имотите на бившата ДФ „Р. метали” между нейните 5 правоприемници, един от които е [фирма]. Нямало сигурни доказателства и за това, че спорният терен попада в отчуждената за нуждите на Завод за тежко машиностроене Р. земя от 2682 дка. Нямало и доказателства спорната земя да е апортирана в капитала на втория ищец [фирма]. Напротив, категорично било установено, че процесният имот е надлежно включен в капитала на [фирма], то е станало негов собственик на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, поради което извършената през 2000г. продажба има вещен прехвърлителен ефект. Неправилни били мотивите на съда и по евентуалното възражение за придобивна давност. В полза на жалбоподателя била изтекла както кратката, така и дългата придобивна давност, като в случая имало присъединяване и към владението на праводателя му. През 2007г. имотът бил ограден от ответника с висока масивна ограда въз основа на разрешение за строеж, без ищците да са възразили срещу това действие. Преди това, през 2000г., границите на имота са уточнени със съдействието на [фирма] като заинтересован съсед и имотът е нанесен като самостоятелен в кадастралната карта. Със сключването на предварителния договор от 29.06.2000г. и заплащането на 50% от цената на обекта жалбоподателят станал владелец и е демонстрирал това свое владение спрямо всички, като със съдействието на първия ищец е получавал електрозахранване за обекта и е участвал в заплащането на сумите за изготвяне на ПУП на цялата територия на бившата Производствено техническа база, част от която е процесният имот. Изложени са и оплаквания срещу въззивното решение в частта за разноските.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Ако ищецът не е представил доказателства за предоставянето за стопанисване и управление на процесния имот към момента на преобразуване на държавното предприятие, чийто правоприемник е, следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./, кои са елементите от този фактически състав и с какви доказателствени средства се установява включването на имота в капитала на новообразуваното търговско дружество. Установяват ли правото на собственост на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ съставените след датата на преобразуването актове за държавна собственост и/или заприходяването на имота по баланса на търговското дружество след тази дата.

2. Установява ли се правоприемство по отношение на конкретно определено индивидуализирано имущество, ако не са представени разпределителните протоколи, посочени в акта за преобразуване, когато с този акт от държавното предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества, които получават в собственост части от имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие.

3. Формирана ли е воля на принципала за предоставяне на конкретно имущество в собственост на новосъздадените търговски дружества, когато разпределителните протоколи, предвидени с акта за преобразуване, не са съставени към датата на прекратяването на държавното предприятие и на образуването на Е. с държавно имущество. Налице ли е правоприемство по отношение на конкретно индивидуализирано имущество, когато държавното имущество, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, е разпределено по-късно със споразумения и други протоколи, подписани от представители на Е. с държавно имущество, негови правоприемници, без да е налице делегация от принципала. Нужно ли е одобрение или друг акт на принципала, или правото на собственост върху конкретното имущество преминава в патримониума на съответното дружество само въз основа на по-късно съставени и подписани от представителите на Е. с държавно имущество протоколи, с които се разпределя имуществото на прекратеното държавно предприятие.

4. Необходимо ли е владелецът да докаже промяна на намерението за държане в намерение за владение по отношение на трето лице, което не е предоставило нито държането, нито владението на процесния имот.

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото относно правнорелевантните факти в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите относно правнорелевантните факти да обсъди всички възражения на ответника по въпросите, обуславящи решението и да посочи точно с кои от доказателствата се установява осъществяването на всеки факт от значение за спорното право.

6. Следва ли да се присъждат разноски на две страни по делото с еднакво процесуално качество, представили общ списък за разноските, от който не се установява коя от страните какви разноски е заплатила и при липсата на доказателства за заплатени такива от едната от тези страни.

Жалбоподателят [фирма] поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е призовавал дружеството на неточно посочен адрес на управление и приложил чл.50, ал.2 ГПК, вместо да извърши призоваване на съдебния му адрес. По този начин жалбоподателят бил лишен от възможност да представи писмени доказателства по делото. Обжалваното решение било и материално незаконосъобразно. Изложени са оплаквания, сходни с тези на [фирма].

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът да връчва съобщенията, призовките и другите книжа по делото по реда на чл.39 ГПК на процесуалния представител – пълномощник на страната по делото и/или на посочения съдебен адрес и адресат, а не на страната /търговец/ по делото, когато страната е посочила такива още в отговора на исковата молба и представеното по делото пълномощно включва представителство с всички процесуални права до приключване на делото в трите съдебни инстанции. Надлежно ли е връчването, извършено на страната търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, когато страната е посочила пълномощник и съдебен адрес, както и ако адресът, посочен във връчените съобщения и призовки по чл.50, ал.2 ГПК е непълен.

2. Нарушена ли е нормата на чл.50, ал.1 ГПК и надлежно ли е връчването по чл.50, ал.2 ГПК, когато в съобщенията и призовките е посочено само седалището на търговеца – страна по делото, но не и вписания в Търговския регистър адрес на управление.

3. Пречка ли е за разглеждане на делото в открито съдебно заседание неправилното прилагане на чл.50, ал.2 ГПК.

4. Редовно ли е връчването на съобщения и призовки на търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, когато в тях връчителят не е посочил колко пъти е посетил адреса, на кои дати и дали посещенията са извършени в нормативно установеното работно време и когато не е удостоверено по какъв начин връчителят е установил, че търговецът е напуснал адреса на управление.

Жалбоподателят формулира и множество обстоятелствени въпроси, свързани с прилагането на чл.17а ЗППДОбП /отм./, които по същество повтарят въпросите в първата жалба.

Ответниците в производството [фирма] и [фирма] оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

По касационната жалба на [фирма] определящите въпроси са трети и четвърти. Третият въпрос е свързан със значението на разделителните протоколи от 13.02.1996г. и 25.03.1996г., подписани от представители на петте дружества, образувани с ПМС №176 от 05.09.1991г. на основата на прекратената ДФ „Р.-метал”. Четвъртият въпрос е свързан с обстоятелството, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху процесния имот, която е получило не от ищците, претендиращи че са негови собственици, както и от обстоятелството, че първоначалното държане е прекратено при закупуване на имота с нотариалния акт от 2000г. По тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По касационната жалба на [фирма] решаващ е първият въпрос, който е свързан с оплакването за неправилно прилагане на чл.50, ал.2 ГПК. По този въпрос също е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,