Определение № 150 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. М. Й. е подала касационна жалба срещу решение № 1890 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 1761 от 2012 г. на Варненския окръжен съд с което е потвърдено решение № 195 от 19.01.2012 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 700 от 2007 г., постановено по втората фаза на делбата. В касационната жалба се навеждат общи оплаквания за неправилност по всички основания по чл.281, т.3 ГПК, като основно се подържа нарушение на материалния закон при приложението на чл.288, ал.3 ГПК. И. Й. желае атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново решение, с което да се уважи претенцията за възлагане на първия етаж от недвижимия имот и да й се присъдят направените разноски. Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка като се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: приложима ли е разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК / отм./ за възлагане на недвижим имот в случаите когато собствеността не е възникнала само на основание наследяване? Възможни ли са изключения при наличието на съсобственост, възникнала на смесени основания и какви ? В изложението е посочено, че съдебният акт е съобразен с разпоредбите на ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, но счита, че тълкуването е стеснително и че следва да се преразгледа разрешението на въпроса, предложен в тълкувателното решение. Не е представила съдебни решения. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория от зададените въпроси. Настоящия състав счита, че следва да се допусне касационното обжалване за точното приложение на закона по този въпрос като се вземе предвид, че се касае до две групи съделители – съпрузите И. М. Т. и З. Г. Т. от една страна, които са собственици на 1/2 идеална част, които са съсобственици при квота 1/2 идеална част на деривативно основание и от друга страна наследниците на К. Н. И., които са другата група съсобственици при които съсобствеността на наследодателя също е възникнала на това основание. Съсобствеността е върху два самостоятелни жилищни обекта,от които могат да се формират на два дяла. Ответниците Р. Ц. Г., Й. Н. Й. и Н. Ц. Г. като наследници на К. Н. И., поч. на 21.02.2001 г. не са взели становище. Ответниците И. М. Т. и З. Г. Т. не са депозирали отговор. Двамата ответници също са подали касационна жалба, която с разпореждане № 12204 от 27.12.2012 г. е била върната. Разпореждането не е обжалвано. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че решението на Варненския окръжен съд, атакувано с касационната жалба на И. М. Й. следва да се допусне до касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос. С решение № 1143 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 700 от 2007 г. е допусната делба на двуетажна жилищна сграда с апартаменти на първия и втория етаж, всеки с площ от 107,85 кв.м., състоящи се от входно антре, две спални, хол, трапезария с кухненска ниша, изолационно антре, баня, тоалет и два балкона, ведно с по две мазета за всеки от апартаментите, ведно с Ѕ идеална част от общите части на сградата и с толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ ..., кв.... по плана кв. В., [населено място]. Квотите на страните са както следва: 12/24 ид.ч. за И. М. Т. и съпругата му З. Г. Т., за Й. М. Й. – касатор 8/24 ид.ч. тя е и преживяла съпруга на наследодателя К. Н. Й., 2/24 ид.ч. за Й. Н. Й. и по 1/24 ид.ч. за Р. Ц. Г. и Н. Ц. Г., който са племенници на наследодателя и низходящи на починалата преди него сестра З. Н. И.. Квотите са били определени в съответствие с разпоредбите на ЗС, тъй като на съпрузите за И. М. Т. и З. Г. Т. и на наследодателя К. Н. Й./ преди сключването на брака му с касаторката Й. М. Й./ е било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, върху което с позволителен билет е била изградена двуетажна жилищна сграда, като на всеки ожт етажите е формиран апартамент. Прието е, че между наследодателя и двамата съпрузи квотите са били по 1/2 ид.ч. от правото на строеж и съответно толкова идеални части от реализираната двуетажна сграда. Квотите между наследниците на К. Н. Й.- преживяла съпруга, брат и племенници са определени по ЗН, като е съобразено и оставеното в полза на съпругата саморъчно завещание. Атакува се решението по втората фаза на делбата и то само за първия етаж. В първото заседание след допускането на делбата, проведено на 5.10.2009 г. касаторката е направила претенция за възлагане на апартамента на първия етаж по реда на чл.288, ал..3 ГПК /отм./, сочейки че е живяла с наследодателя преди смъртта му и няма друг недвижим имот. В това заседание претенция за възлагане са направили и съпрузите Т.. С касираното решение имотите – два апартамента са изнесени на публична продан, като е отхвърлено искането за възлагане с мотивите, че за възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ законът е поставил следните условия: недвижимият имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, съделителя да не притежава друг жилищен имот, както и при откриване на наследството, лицето - сънаследник да е живяло с наследодателя. Право на изкупуване по реда чл.288, ал.3 ГПК/отм./ има само страната - наследник, която е живяла с наследодателя при откриване на наследството и не е притежава друго жилище. Тълкуването дадено с т.7 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е в този смисъл и касираното решение е съобразено с него. Настоящият състав обаче намира, че в решението не е съобразено обстоятелството, че съсобствеността върху двете групи съделители е възникнала за два жилищни имота, което дава възможност за различно от възприетото разрешение за ликвидиране на съсобствеността. С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване, чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. За да се допусне касационно разглеждане е необходимо касаторите да посочат въпроси, по които считат ,че въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика или пък ,че по тези въпроси са постановени противоречиви решения. Последната хипотеза при която се допуска касация е когато разглеждането на делото в тази инстанция ще допринесе за развитието на правото или за точното приложение на закона. В конкретния случай касаторката е поставила въпрос, който според нея е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/отм./ в хипотезата на точното приложение на закона, което се споделя и от настоящия състав, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Касторката следва да внесе държавна такса съгласно чл. 18, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК от съдилищата в размер на 1006,70 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,