Определение № 88 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по частната жалба на В. А. Ю. от [населено място], общ. О., против определение № 456 от 11.11.2019 год. по касационно гр. д. № 2371/2019 год. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение № 37 от 25.03.2019 год. по гр. д. № 20/2019 г. на Окръжен съд - Търговище и е прекратено касационното производство. Жалбоподателката не е доволна от обжалваното определение. Поддържа, че обединени всички претенции по сметки по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 55 ЗЗД, възлизат на сумата от 6358,65 лева, която е непосилна за нея, както и навежда доводи за погасяване на исковете по давност. Иска отмяна на обжалваното определение на предходния състав на ВКС и връщане на делото за продължаване процесуалните действия в производството по чл. 288 ГПК. Ответниците по частната жалба не са депозирали писмени отговори и не вземат становище. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като взе предвид доводите на жалбоподателката, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка на 18.04.2019 год. касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима поради цената на исковете, по които е постановено то, под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с това, че става дума за добит от В. Ю. приход вследствие на изсичане, добиване и извозване на дървесина от съсобствените делбени имоти с пазарна цена в размер на 17 632,97 лева, поради което всеки от съделителите има отделен иск за такава част от прихода, която съответства на неговия наследствен дял. Касационната жалба е подадена именно срещу частта на въззивното решение, с която са уважени заявените претенции по сметки от всеки един от останалите съделители, всяка от които за сума в размер на 500 лева. При така установените факти и обстоятелства, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е достигнал до извод, че се касае за субективно съединени искове, респ. за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо ГПК, поради което и касационната жалба е оставена без разглеждане. Посоченото разрешение, дадено от състава на ІІ г. о. на ВКС в обжалваното в настоящето производство определение, се споделя като правилен, поради което и същото следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивните решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв. Съдопроизводствените разпоредби, съдържащи се в ГПК, са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Доколкото законодателят е предвидил определени критерии за допустимост на касационното производство, един от които представлява и цената на иска, то инстанционният контрол се явява изчерпан по отношение произнасянето по отделните искове, чиято цена е под предвидения праг от 5 000 лева. Съгласно трайно установената съдебна практика, при проверка на допустимостта на касационните жалби, релевантна е цената на всеки един от самостоятелно предявените искове, а не тяхната обща стойност. След като законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването им на решения, с които съдът се е произнесъл по искове с цена под 5 000 лева, то подадената против този необжалваем съдебен акт касационна жалба е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.,