Определение № 5438 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. К. и Е. А. К. против решение № 400 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 436/2024 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е отменено Решение № 30/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1145/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев и вместо това са уважени предявените отрицателни установителни искове, като е признато за установено по отношение на ищците З. К. К., С. К. К., Е. С. А., Т. Д. Д., Н. Д. К., М. А. В., М. М. К., С. К. К., К. К. Д., Л. С. Я. и К. К. К. че ответниците, сега касатори И. А. К. и Е. А. К. не са собственици на 26/30 идеални части от

1. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ.Г., местност „Н.“, с площ за имота от 1227 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА;

2. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Г., местност „С. Д.“, с площ за имота от 551 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА;

3. ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Г., местност „Св. Г. - К.“, с площ за имота от 1279 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА,

и че ответника „Еколуксвил“ ООД не е собственик на 26/30 идеални части от първите два гореописани имота. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот.акт № 144, т. 4, рег.№ 6926 от 29.07.2022 г., по описа на нотариус В. Б., вписан в СВ – Гоце Делчев с вх.рег.№ 3078/29.07.2022 год., акт № 81, том X./2022г., в частта, с която ответниците са признати за собственици на основание придоибвна давност на процесните имоти над 4/30 ид.ч. Решението на РС е обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по искане за отмяна на нот. акт за продажба.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по възражението на касаторите за нищожност на решенията на поземлената комисия, с които се възстановени земеделските имоти, на които ищците твърдят, че са собственици и така обосновават правния си интерес от предявяване на исковете. Оспорват се и изводите за това, че касаторите не са придобили по давност трите процесни имота, че съдът не е приел за доказано твърдението им за неформална делба.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирали са осем въпроса, които ще се разгледат по-долу.

Ответникът по касация З. К. К., С. К. К., Е. С. А., тримата от [населено място], обл. П., Т. Д. Д. от [населено място], обл. П., Н. Д. К., М. А. В., двете от [населено място], обл. П., М. М. К. от [населено място], обл. Б., С. К. К., К. К. Д., Л. С. Я., тримата от [населено място], Е. А. Г. от [населено място], обл. П. и К. К. К. от [населено място], обл.П. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване.

Ответникът „Еколуксвил“ ООД, [населено място], обл.Б. не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищците З. К. К., С. К. К., Е. С. А., Т. Д. Д., Н. Д. К., М. А. В., М. М. К., С. К. К., К. К. Д., Л. С. Я. и К. К. К. и ответника И. А. К. са наследници на К. /К./ А. К., починал на 13.07.1965 г. По подадено заявление вх. № 2195/25.02.1992 г., от А. К. е издадено - също наследник на общия наследодател е постановено Решение № 6517/11.04.1996 г. на Поземлена комисия - Гърмен, влязло в сила на 26.04.1996 г., с което на наследниците на К. А. К. са възстановени земеделски имоти, между които и първите два процесни имота, а с Решение № 6517/11.04.1996 г. на Поземлена комисия - Гърмен, влязло в сила на 26.04.1996 г., е възстановен третия имот. С нот.акт № 144, т. 4, рег.№ 6926, дело 707 от 29.07.2022 г. на нотариус В. Б., вписан в СВ – Гоце Делчев, като акт № 81, т. X., дело № 1729/2022г., касаторите-ответници И. А. К. и Е. А. К. са признати за собственици на основание давностно владение на трите процесни имота. При издаване на този нот. акт, по нот. дело са приложени декларации от ищцата Е. Г. и от неучастващият по делото Д. А. Т., с които декларират, че са съгласни и нямат претенции И. А. К. и Е. А. К. да си извадят нотариален акт по давностно владение за процесните недвижими имоти, че преди повече от 10 г. наследниците са направили неформална делба помежду си и процесните имоти си паднали в дял на А. К. К. – баща на И. А. К.. Ответницата Е. А. К. е негова съпруга. Установено е, че те не са имали регистрация в [община], а са с постоянен и настоящ адрес - [населено място], общ. С., обл. П. от 2022г. и от 2023 г. Наследодателите на И. А. К. - А. К. К. до 29.03.2010 г. е бил с регистриран постоянен адрес в [населено място], общ. С., обл. П., а от 29.03.2010 г. е бил с постоянен адрес в [населено място], общ. Г., обл. Б., съответно Д. А. К. до 14.12.20201 г. е била с регистриран постоянен адрес в [населено място], общ. П., обл. П., а от 14.12.2001 г. и 29.03.2010 г. е била с постоянен адрес в [населено място], общ. Г., обл. Б..

С нот. акт № 148, т. 4, рег.№ 6992, дело 720 от 29.07.2022 г. на нотариус В. Б., вписан в СВ - Гоце Делчев, акт № 93, том X., дело № 1737, признатите за собственици И. А. К. и Е. А. К. продават на ответника „Еколуксвил“ ООД първите два имота с идентификатори *и *.

От гласните доказателства е установено следното: Св. Д. М. познава ищцата З. К. - съседи са в [населено място]. Къщата, в която живее З., имотът бил купен от съседите и баба З. и дядо С. през 1960 г. построили къщата. Бащата на З.- К., също участвал в строежа след като се уволнил, друг не е виждала на строежа на къщата. Свидетелят К. П. в показанията си сочи, че местностите „Н.“, „С. Д.“ и „С. Г.“ се намират в [населено място]. Знае ги, защото има ниви в същите местности, както и в местността „Л.“. Според свидетеля трите имена „Св. Д.“, „Н.“ и „Л.“ са имена на една и съща местност. Знае какви имоти притежават К.. Нивите били обработвани от АПК, а след като то се разтурило през 1991 г. една –две години, най-много пет нивите в землището на селото се обработвали, след това спрели, като свидетелят е сигурен, че след 2008 г. нивите в селото не се обработвали. Земите не били лесни за обработване, защото нямало път, а сега пътят бил обрасъл и не може да се прочисти. Познава бащата на И. К., който живеел в [населено място] до смъртта си. По-рано бащата на И. К. – бай А. имал добитък, но не го е виждал на нивата. От К. К. знае, че това е тяхна нива. Не е виждал бай А. да работи и другите ниви на К.. Не познава сина на бай А., не го е виждал. В показанията си св. Р. А. сочи, че живее в [населено място], но има имот в [населено място], придобит през 1986 г. От 2008 г. постоянно живее в селото. Познава И. К. и неговите родители, които били последните постоянни жители на [населено място]. Знае, че бай А. обработвал нивите след ТКЗС, казвал му, че са си разделили нивите и на него се паднали процесните три ниви за обработване - едната била в местността „Св. Г.“, която е над селото, една – в „Н.“, която е под селото. Последните 10-15 години И. К. и съпругата му обработвали нивите, а бай А. му помагал. Знае, че бай А. е дал нивите на И., но не знае по какъв начин. Знае, че К. имат и други ниви, но свидетелят не ги знае. Не знае дали бай А. е давал пари на другите роднини за нивите. Сестрата на И. идвала в [населено място] на гости, но не е обработвала нивите. Никой друг от роднините не е идвал в селото. Към настоящия момент нивата в м.„С. Г.“ не се обработвала, залесена била с храсти, за другите две не знае дали се обработват в последните две години, тъй като не е ходил на нивите. Не знае дали бай А. е помагал на някой от родата със строеж. Свидетелят С. Ч. сочи, че живее в [населено място] и всяка година си кара отпуските в [населено място]. Познава И. К. и съпругата му. Пояснява, че знае че К. живеят в [населено място], но често идват и в [населено място], особено когато били живи родителите на И.. Родителите на И. - А. и Д. били последните постоянни жители на [населено място]. И. и съпругата му идвали в [населено място] да помагат на родителите на И. на нивите, които обработвали – сеели картофи, тютюн. Разговарял с родителите на И. – А. и Д. относно имоти на сина им И.. Сочи, че приживе дядо К. (бащата на А.) казвал, че процесните три ниви са се паднали на А. - бащата на И., другите ниви – на други деца. Разделянето станало преди демокрацията или когато започнали да връщат имотите. Подялбата била устна и за нея свидетелят знаел от А. и Д.. Едната нива била над селото в местността „Св. Г.“, а другите две- под селото в местностите „Н.“ и „Св. Д.“. Последните 15 години процесните ниви били стопанисвани от дядо А. и баба Д., а И. им помагал, понякога и свидетеля. Докато били живи дядо А. и баба Д., нивите се обработвали, но сега не се обработват. След смъртта на дядо А. и баба Д. тези ниви запустели, станали с трънаци. Не знае сестрата на И. да е предявила претенции за тези имоти. Не е виждал други хора да работят тези ниви. Знае, че К. имат и други ниви, освен процесните три, но те са извън селото, по-далече. Имали ниви в местностите „М.“, „К.“, които също били обработвани от дядо А. и баба Д.. К. ниви само дядо А. и баба Д. ги обработвали. Знае, че дядо А. помагал на строителни работи, когато близки имали нужда от това. Помагал по къщата на С. К. за къщата над общината в [населено място]. На други хора също помагал, но не и на други К.. Баба Д. и дядо А. починали преди 5-6 години, първо дядо А., после баба Д..

РС е прел, че след възстановяване собствеността върху земеделските земи, между наследниците на К. К. била извършена неформална делба, при която процесните три имота получил в дял на А. К. – баща на И. К., за който извод се е позовал на показанията на свидетелите С. Ч. и Р. А. и на представените в нотариалното производство декларации от Е. А. Г. и Д. А. Т. (наследник на К. К., неучастващ в производството). Приел е, че от неформалната делба е започнало течението на приобивната давност и, че А. К. и съпругата му Д. К. са владели процесните имоти повече от 10 г., като ги обработвали с помощта на сина им И. К.. Около 10 години преди смъртта на А. К., той и съпругата му предоставили имотите на ответника И. К., който ги обработвал със съпругата си Е. К., поради което те придобили собствеността по давност и констатациите на нотариуса в констативният нот акт не били оборени. Останалите наследници – ищци не обработвали имотите. Последните години и ответниците не ги обработвали, но не са изгубили правото на собственост, защото друг не го е придобил. Така е прието, че И. К. и съпругата му Е. К. са се разпоредили в полза на „Еколуксвил“ ООД като собственици, поради което са отхвърлени от РС отрицателните установителни искове и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на двата нотариални акта.

Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищците, твърдят и доказват правният си интерес с това, че са собственици по реституция по ЗСПЗЗ и наследство на 26/30 ид.ч. от трите процесни имота, а правата им се оспорват от ответниците с факта на снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка и продажбата.

Съдът е приел, че са преклудирани възраженията на ответниците за нищожност на решенията на поземлената комисия, защото са заявени за първи път в отговора на въззивната жалба. Въпреки това съдът е посочил, че до приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността давност не е текла и не могат да се придобиват по давност земеделски земи, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че И. К. не е доказал придобивното основание, на което се позовава, защото от свидетелските показания не е доказано извършването от него на действия, от които да се заключи по несъмнен и категоричен начин, че владее неговата и на останалите наследници идеални части за себе си. Ползването на имота според неговото предназначение – като земеделски, е преценено като недостатъчно, за да се приеме, че се упражнява фактическа власт с намерение за своене, когато имота е съсобствен на основание наследяване. Необходимо е намерението за своене идеалните части на другите съсобственици да бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, като отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и тези действия да достигнат до знанието на останалите съсобственици. Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че родителите на И. К. са обработвали процесните недвижими имоти, но че не е доказано извършването от тях на действия, които да отричат правата на другите наследници. Те са обработвали лично и заедно с родителите на първия процесните ниви, но са били само държатели и не са доказали превръщането на държането във владение за себе си, не са демонстрирали намерението си за придобиване на имотите по давност пред собствениците, чийто права искат да придобият. Упражняването на фактическа власт продължава на основанието, на което е установена докато не бъде променено, а от показанията на разпитаните свидетели не се установява ответниците да са демонстрирали по отношение на останалите наследници, че владеят имотите. Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на противното.

За недоказано е прието твърдението на ответниците за извършването на неформална делба между наследниците на К. А. К., извършена преди повече от 30 г., по силата на която процесните три недвижими имота се паднали в дял на А. К. - баща на И. К., срещу което А. К. работил три месеца като строител на къщата на наследодателите на ищците З. и С. К. и на Е. А. и на Е. К., С. К., К. Д. и Л. Я.. Подобни уговорки не са приети за неформална делба, защото няма твърдения, че е извършено разпределение на имотите между наследниците на К. А. К., при което всеки от наследниците е установил самостоятелно владение върху определен недвижим имот, изключващо владението на останалите наследници и служещо като основание за придобиване по давност. Показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците са преценени за противоречиви и неинформативни за подобно разпределение и за съдържанието на уговорки за неформална делба. Св.Ч. разказва за неформална делба от общия наследодател К. от преди демокрацията или когато започнали да връщат имотите, а той е починал 1965 г. и не е ясно от кого и кога е извършена твърдяната делба, в какво конкретно се е изразила, като се съобрази и че св. М. я свързва с участие в строителство на къща от 1960 г., когато земите са кооперирани. Относно нотариално заверената декларация на Е. Г., приложена по нотариалното дело от 2022 г., въззивният съд е приел, че тя не съставлява отказ от право на собственост, а има значение на изявление, че държането на ответниците – физически лица се превръща във владение на идеалните части на Е. Г. и за зачитане на владението върху процесните имоти, но от момента на подписването й, а от този момент до предявяване на иска давността не е изтекла.

С тези мотиви отрицателните установителни искове са приети за основателни, поради което е отменено решението, с които те са отхвърлени и вместо това са уважени, като е отменен и констативният нот. акт, издавен по обстоятелствена проверка за идеалните части на ищците но наследство общо 26/30 ид.ч. от трите процесни имота. По отношение на дружеството, отрицателният установителен иск е уважен за двата имота предмет на покупко-продажбата.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Касаторите твърдят очевидна неправилност, защото съдът не е обсъдил, а е приел за преклудирано възражението им, че са нищожни решенията на ПК, на които се позовават ищците, тъй като не са подписани от посочените в тях лица. Считат, че съдът и служебно е следвало да констатира нищожността.

Представените по делото решения на ПК от 1996 г. са ксерокопия на официално издадени преписи, като копията са заверени от ищците, а по нотариалното дело, с което касаторите са признати за собственици, са приложени и копия, приложени по делото като заверени от нотариуса. Верността на копията не е оспорена от ответниците в хода на процеса. Решенията на поземлената комисия по ЗСПЗЗ са индивидуален административен акт. По отношение на административен акт, на който се позовава страна в производството по иск за собственост е възможен косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК, ако този индивидуален административен акт се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му или по обжалването му. Касаторите не са били страна в административното производство. Такъв е бил бащата на касатора, а последния е негов наследник. Съдът извършва косвен съдебен контрол на административния акт както за нищожност, така и за материална незаконосъобразност /ТР № 2/1992т. на ОСГК на ВК и т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСГК на ВКС, Решение № 15 от 25.01.2011г. по гр.д.№ 1302/2009г. ІІ гр.о./, но само ако е направено изрично искане или възражение, защото нормата на чл. 17, ал.2 ГПК е процесуална, а не материално правна и не е императивна. За съда няма служебно задължение да извършва косвен съдебен контрол на административен акт по аргумент от т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - Решение № 507 от 30.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2023 г., I г. о. Искането или възражение за упражняване на косвен съдебен контрол следва да се направи в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Касаторите са заявили възражение за нищожност на решенията на ПК за първи път в писмената защита пред РС, по което не е могло да се съберат доказателства и което е било преклудирано. Затова по първия и втория поставен въпрос съдът е действал според практиката на ВКС, а наличието на такава изключва допускането до касация и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Отделно от изложеното, ако имота е земеделска земя и ако не е заявен за реституция, съгласно чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ става общинска собственост, а ако е подлежал на реституция, но не е заявен е общинска собственост на основание чл. 19, ал.1 ЗС. В такъв случай по отношение на него не е могла да тече придобивна давност, съгласно чл. 86 ЗС, чл. 7, ал.1 ЗС, в първоначалната редакция до изменението й от 09.11.1999г., а след това е действал мораторием за придобиване по давност до постановяване Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.)

Следователно решенията на ПК, които доказват приключване на процедурата по реституция на трите земеделски имота ползват и защитната теза на касаторите, че са придобили имотите по давност. Затова освен, че е преклудирано, е и недопустимо заявеното от тях възражение, че тези решения са нищожни. В този смисъл са Решение № 50006 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 788/2022 г., II г. о., Решение № 422 от 9.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2024 г., I г. о. Решение № 60101 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 484/2021 г., II г. о., в които подобно възражение е преценено като злоупотреба с право и поради това недопустимо.

По изложените съображения цитираните от касатоите Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г., I г. о. и Решение от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2271/2015 г. на ВКС, І гр.о. са неотносими. Не е опровергана доказателствената стойност на решенията на ПК, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно по въпроса за нищожността на решенията на ПК не е налице нито основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, нито основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

По делото не е доказано извършването на неформална делба между наследниците на К. /К./ А. К., починал на 13.07.1965 г. Очевидно той не е могъл да разпредели възстановените имоти. Твърденията за участие на един от наследниците /наследодател на ответника/ в строителство на къщи на братята и сестрите му през 1960 г.-1970 г. също не доказва разпределение на земеделските земи, чиято реституция е приключила 1996 г. Не е доказано и кои имоти са делени, между кои наследници и кой от тях кои имоти е получил при неформалната делба. Тъй като по трети, четвърти и седми въпрос се изхожда от извършена неформална делба, каквато не е доказана, те не кореспондира на установените факти по делото и не обосновават допускане до касационен контрол. Отделно от това съдът е посочил с какви действия се установява промяна на намерението за своене частите на останалите съсобственици, но такива действия по делото не са доказани.

По пети въпрос не е доказана неформална делба, т.е. наследодателят на касатора не е получил в индивидуална собственост трите процесни имота, а по наследство е притежавал само идеална част от тях, поради това е могъл да предаде приживе владението само на такава част. З. с нотариално заверена декларация, че е съгласна касаторите да бъдат признати за собственици по давност, но три месеца по-късно е оспорила акта с предявяване на иска. Нейната декларация не може да докаже придоибвна давност, ако обективно не се доказват елементите на владението. Дори съдебното признание се преценява заедно с всички доказателства по делото. Тази декларация не засяга и правата, които другите наследници притежават. Затова пети въпрос не се отразява на изхода от спора.

Предявеният иск е отхвърлен именно защото не е демонстрирано владение от наследодателите на касатора и от касаторите след това по начин, че да е ясно, че са завладели частите на останалите съсобственици. Тъй като всеки съсобстевник може да се ползва от цялата вещ, а за ползваното в повече от дела си дължи обезщетение при писмено поискване, съгласно чл. 31, ал.1 и ал.2 ЗС, ползването на целия имот не доказва е не е демонстрация на намерение за своене.

Отрицателният установителен иск за собственост е отхвърлен, защото е прието, че ответниците /сега касатори/ не са владели целия имот, а са били владелци на наследената част от бащата на касатора, но държатели на частите на останалите наследници. В такъв случай е без значение приложението на чл. 82 ЗС, според който може да се присъедини владение и при присъединяване на разнородни владения срока винаги е десет годишен. Затова осми въпрос не обуславя допускане до касация – отговора му е неотносим към изхода от спора

Касаторите твърдят противоречие с Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014 г., I г. о. В него е посочено, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение за себе си, но трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си и да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Това е приел и въззивния съд, съобразявайки фактите по делото. В същото решение е посочено, че това разрешение е неприложимо когато „владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба“. В същия смисъл е и Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., II г. о. Както вече се посочи, по делото не е доказано съгласие между сънаследниците, съставляващо неформална делба, поради което не е налице изключението, посочено в цитираното решение. Следователно не е налице и противоречие с тези решения и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, което посочва елементите на придобивната давност, но поради недоказване на единия от тях - владение върху целия имот от касаторите, е прието, че те не са станали собственици на това придобивно основание.

Съгласно ТР № 11//1012 г. на ОСКГ нотариалният акт, издаден в производство по обстоятелстевна проверка има легитимиращо действие, но не се ползва с материална доказателствена сила. При оспорването му, тежестта за доказване, че изводите на нотариуса са неправилни лежи върху оспорващата страна. Същевременно е посочено, че когато и двете страни притежават титули за собственост и е налице конкуренция на права, всяка от тях следва да докаже правата си. Настоящия случай е такъв, тъй като ищците твърдят, че са собственици на процесните идеални части от трите имота, върху които искат да се отрекат правата на ответниците. Ищците са доказали правата си по реституция и наследство, оспорили са констативният нот. акт, на който се позовават ответниците и са доказали оспорването си със събраните доказателства. Същевременно ответниците не са събрали доказателства в подкрепа на изводите на нотариуса. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с това тълкувателно решение.

Посоченото от касаторите Определение № 75 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2018 г., I г. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване. Тези определения не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. /ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 1200 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение