Определение № 60830 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ж. И. К. чрез адвокат Л. Г. от САК срещу решение № 12222/02.11.2020 г. по в.гр.д.№ 6170/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 6951/14.10.2019 г. по гр.д.№ 4812/2017 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените искове на Ж. И. К. против В. И. Г., на основание чл.26, ал.2 и чл.87, ал.3 ЗЗД, за нищожност на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт № 108, том ІІ, рег.№ 7150, дело № 274/22.12.2016 г. поради липса на основание и симулация до размер на 1/2 част, а евентуално – за развалянето му поради виновно неизпълнение. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Допустимо ли е установяване на фактическите предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание въз основа на свидетелски показания и без допусната медицинска експертиза за здравословното състояние на лицето?“, 2. „Възможно ли е пълно и главно доказване на иск за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание без допусната медицинска експертиза за здравословното състояние на лицето?“ и 3. „Представлява ли част от предмета на доказване в производството по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане установяване на здравословното състояние на лицето, на което следва да се престират грижите по договора?“ От В. И. Г. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че е неоснователна. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 108, том ІІ, рег.№ 7150, дело № 274/22.12.2016 г., А. П. Г. е прехвърлила на В. И. Г. правото на собственост на апартамент № 12 в [населено място], район В., [улица], вх.В, ет.4, заедно с прилежащите му мазе, таван и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката, която си е запазила правото на ползване. Съдът е установил, че приобретателят е син на А. П. Г., участвал в сделката чрез пълномощно с нот.заверка от 29.11.2016 г., а след смъртта й на 07.03.2017 г., сделката се оспорва от нейната дъщеря – ищец по делото. Според мотивите на съда, сделката не е без основание, тъй като от медицинската документация по делото е видно, че с оглед влошеното здравословно й състояние, прехвърлителката /получила фрактура и мозъчен инсулт/ безспорно се е нуждаела от грижи, а при съвкупната преценка на събраните доказателства не може да се изведе категорично заключение, че договорът е привиден. Въззивният съд приема също, че от свидетелските показания по делото се установява по несъмнен начин, че до средата на 2016 г. грижи за майката са били полагани основно от нейната дъщеря, но липсват данни приобретателят да не е изпълнявал задължението си по вид, обем и качество, както е уговорено в алеаторния договор от 22.11.2016 г., поради което не е налице основание за развалянето му на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: Първите два формулирани от касатора въпроси по своята същност представляват оплаквания срещу преценката на решаващия съд по отношение на фактическите обстоятелства във връзка със здравословното състояние на прехвърлителката по сключения алеаторен договор, без медицинска експертиза по делото, т.е. повторени са доводите за неправилност по чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба, които не могат да бъдат обсъждани в хода на настоящото производство за селектиране на касационните жалби. Съгласно дадените указания в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, касаторът е повдигнал фактически, а не правни въпроси, които не отговарят на изведения в чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий, като общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което е безпредметно да се изследва релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от изложеното, крайните изводи на въззивния съд, във връзка с естеството и предмета на доказване в производството по иск за нищожност на договора за издръжка и гледане поради липса на основание и симулация, както и по иск за разваляне на алеаторния договор поради виновното му неизпълнение са изцяло в съответствие с установената практика на ВКС – напр. решение № 83/26.06.2019 г. по гр.д.№ 2084/2018 г., ІІІ г.о., в което се посочва, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като отнапред не може да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае. Такъв договор е лишен от основание, ако при сключването му приобретателят е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя в близко бъдеще, така че той няма да престира нищо или почти нищо. Когато се оспорва договора или неговото надлежно изпълнение, прехвърлителят, съответно наследниците му може да предявят иск за неговата нищожност като привиден или като сключен без основание. Тези искове може да бъдат съединени първоначално, но може да бъдат и последващо обективно съединени с по-рано предявения иск за разваляне на договора поради неизпълнение до приключване на първото заседание пред първоинстанционния съд, като в тежест на ищеца е да докаже опорочаващия сделката факт – обстоятелството, че в действителност издръжка и грижи преди сключването на договора не са предоставени. С решение № 1405/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4689/2007 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че тежестта на доказване на твърдяната относителна симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска благоприятни последици за себе си. Ето защо, той следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установят, че целената сделка всъщност е различна от тази която официално е удостоверена, като доказването в този процес следва да бъде главно и пълно. /В този смисъл са решение от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 1951/2008 г., ІІІ г.о., решение от 11.06.2010г. по гр.д.№ 375/2010 г., ІV г.о. и решение от 26.01.2012 г. по гр.д.№ 638/2010 г., І т.о. и др./ Третият поставен въпрос, в тази връзка, обуславя изхода на делото, но също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като извозите на въззивния съд са в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС - напр. решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г., III г.о. решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г., IV г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г., IV г.о. и др., с които е изяснено, че точно изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство на кредитора в онзи обем, срещу който той се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение, поражда правото да бъде развален сключения договор. Предвид изложените съображения и липсата на доводи за необходимост от осъвременяване на съществуващата практика на ВС и ВКС, не може да се приеме, че въпросът за предмета на доказване в производството по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, т.4. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение