Определение № 452 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 443/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от [община] дол, В. област частна жалба срещу определение № 2410 от 03.08.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 40/2011г., с което на основание чл. 286, ал.1,т.3 ГПК е върната подадената от [община] дол касационна жалба против решението на съда по същото дело, постановено на 23.02.2011г. Според жалбоподателя обжалваният акт е незаконосъобразен.Останалите съображения, развити в жалбата, касаят правилността на решението. Ответницата по частната жалба В. А. Р. я намира за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Варненски окръжен съд по гр.д. № 40/2011. е въззивно и е приключило с постановяване на решение № 167 от 23.02.2011г., с което е отменено решение на Д. районен по гр.д. № 587/2010г. и вместо това е уважен предявения от В. А. Р. против [община] дол установителен иск за собственост върху поземлен имот № * в землището на [населено място] с площ *дка. Подадена е на 31.03.2011г. от [община] дол касационна жалба срещу решението. В. съд, с обжалваното определение от 03.08.2011г., е върнал жалбата като е изтъкнал, че данъчната оценка на спорния имот е 515 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК. При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010г., която е приложима към настоящата касационна жалба, подадена на 31.03.2011г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв. Видно от прeдставеното на л.14 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на имота, предмет на спора, е 515лв. Тази стойност се явява цената на иска по смисъла на чл. 69, ал.1,т.2 ГПК. Предвид тази цена на иска, която е под 5000лв., следва да се направи извод, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. При горните изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.