Определение № 242 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2013 г.

С определение № 259 от 25.06.2013г. по настоящето гражданско дело е допуснато касационно обжалване на решение от 28.03.2012г. по гр.д. №2212/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд., по касационните жалби на Ц. С. Б., Р. Н. Б., Р. Ж. Б. и С. С. Б.. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 15.10.2013г. Постъпила е молба от адв. М. З. като пълномощник на И. А. Т. - ответник по подадените касационни жалби, с която се обръща внимание, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения иск е под 5000лв., в каквато насока е отправено искане в депозирания от страната отговор към една от подадените касационни жалби. Иска се прекратяване на касационното производство. При проверка на изтъкнатите в молбата обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд установи следното: Производството по делото е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателят на ищците И. А. Т., Е. А. С. и Е. А. Б.-С. е бил собственик на нива от * дка в землището на [населено място], м. „Т.”, сега представляваща част от имот № * по картата на възстановимите граници на землището на [населено място], който е възстановен на ответниците С. С. Б., Ц. С. Б., Н. С. Б., Р. Н. Б. и Р. Ж. Б.. Цената на предявения иск, заведен на 15.01.1999г., се определя на основание чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ от * от данъчната оценка на имота. Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка тя е 468 000 лв. неденоминирани. При постановяване на определението по чл. 288 ГПК настоящият състав е намерил касационната жалба за допустима, изхождайки от изготвената от съдебен помощник справка за жалбата /л.111/, където е отразено, че данъчна оценка не е приложена. Поради това съставът е счел, че искът е разгледан като неоценяем. При горните констатации, че по делото е надлежно представена данъчна оценка, от която е видно, че цената на иска е под 5 000лв., то действително следва да се приеме, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Доводи във връзка с това са изложени в отговора на касационната жалба, депозиран от молителката И. Т., който поради пропуск на съда е оставен без последствие. Предвид горното касационните жалби, подадени срещу решението, което не подлежи на касационно обжалване, следва да бъдат върнати на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, а образуваното касационно производство - прекратено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.