Определение № 383 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 802/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 171/17.05.2011г., постановено по гр.д.№ 339/11г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 548/11.01.2011г. по гр.д.№ 1151/10г. на Горнооряховския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че дължи на [фирма], [населено място] сумата от 23756.16 лв., представляваща стойност на закупено и доставено гориво и сумата от 297.42 лв. – обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че настоящият касатор е получил от ответника горива по процесните фактури на основание договор за продажба, цената на които не е заплатена. Изложени са съображения, че плащането не е доказано и с издаването на РКО № 532/30.12.2009г., на който се позовава купувачът. Документът не е приложен по делото, а от възпроизведения в икономическата експертиза текст – “да се брои на [фирма], по фактури, чрез Л. А., сумата от 23756.16 лв.”, не може да се направи извод, че сумата е получена от продавача. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя “въпроса за доказване на плащането по търговски сделки”, решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно цитираната и приложена към жалбата практика на ВКС дадените разрешения са за удостоверяване на плащането чрез разходен касов ордер, фискален бон, касова бележка. В случая, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което подробно са коментирани доказателствата по делото, включително заключението на счетоводната експертиза. Прието е, че евентуално извършеното плащане не е намерило счетоводно отражение в счетоводствата на страните. Независимо от издадените фискални бонове купувачът не е посочил като погасено задължението си въз основа на тях, пред на уговорката за доставка на “кредит”. От друга страна, разходният касов ордер удостоверява плащане на конкретно лице – Л. А. с определено предназначение, но не и погасяване на задължението към продавача, направено от купувача, чрез това лице. Следователно, разгледаните хипотези в практиката на ВКС не са идентични със спорния по делото въпрос по преценка на фактите и обстоятелствата относно извършеното плащане и неговия погасителен ефект. Въззивният акт не е поставен в противоречие с практика на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд