Определение № 316 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 4438/2013 г.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за допълване на Определение № 503 от 05.08.2014 г. по т.д.№ 4438/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. Ответните по молбата страни Д. Ф. К., Й. К. К., Г. фонд, ЗАД [фирма] и трето лице [фирма] не са изразили становище по допустимостта и основателността й. След преценка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че молбата по чл.250 ГПК е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по т.д.№ 4438/2013 г. е образувано по касационна жалба на молителя срещу решение № 1621 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 4278/2012 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба настоящия молител е обосновал допустимостта на касационното обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 –т.3 ГПК по произнесени от въззивния съд съществени материалноправни въпроси. С определението, чието допълване се иска настоящия състав е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение по съображения, че по отношение на част от повдигнатите с касационната жалба материалноправни въпроси не са доказани сочените от касатора, сега молител допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, а по останалите липсва произнасяне от въззивния съд, което изключва задължението за обсъждане на посочените от него селективни критерии. С молбата, постъпила на 19.08.2014 г. за допълване определението на ВКС се поддържа, че същото не съдържа произнасяне по всички поставени въпроси, както и че не е обсъдено наличието на соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селектиране на касационната му жалба. В разглеждания случай съставът на ВКС е изразил пълно формираната си воля за недопустимост на касационно обжалване на въззивното решение. Съдържащото се в молбата искане сочи, че с нея се цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, с обратен резултат, което е недопустимо. Непълно е съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по част, а не по целия спорен предмет. Според правната доктрина и съдебната практика необсъждането на всички доводи и немотивирането на съдебния акт не обосновава непълнота на решението, а е обстоятелство, което съставлява основание за отмяната му по реда на обжалването. В ГПК обаче не се съдържат правила за осъществяване на редовен иинстанционен контрол върху определението по чл.288 ГПК, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Формулирането в молбата искане съдът да се произнесе по повторно въведените с нея материалноправни въпроси, по отношение на които с постановеното от настоящата инстанция определение е прието, че не е доказано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е бланкетно посочено, дава основание да се приеме, че чрез производството по чл.250 ГПК молителя не цели допълване, а постановяване на нов съдебен акт с обратен резултат, което е недопустимо поради съдържащата се в чл.246 ГПК забрана съдът сам да отмени или измени съдебния си акт. По изложените съображения молбата за допълване следва да се остави без разглеждане. Определението, чието допълване се иска е окончателно и не подлежи на обжалване, следователно не подлежи на обжалване и настоящето определение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение