Определение № 31 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 367/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. К., [населено място], чрез пълномощника му адвокат П. Т., срещу определение № 154 от 26.09.2017 г. по ч. гр. д № 2570/2017 г. на ВКС, ІI г. о. С него е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 1085 от 17.10.2016 г., по ч. гр. д. № 783/2016 г. на Окръжен съд – Плевен. С последното е потвърдено определение № 174 от 30.08.2016 г. по гр. д. № 141/2016 г. на Районен съд - Никопол за прекратяване на производството по предявения от Е. И. К. срещу И. Е. Г. и Г. Е. Г. иск по чл. 76 ЗС за защита на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], област П.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че ищецът има правен интерес от исковото производство и са налице съответните положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл.274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и по чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване, ако цената на иска е над 5 000 лв. В случая от приложеното по делото удостоверение, съдът е установил, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 7 457, 30 лв. и цената на предявения по чл. 76 ЗС иск, определена като 1/4 от данъчната оценка съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК - 1 864, 32 лв., т. е. под минимума от 5 000 лева по чл. 280, ал.2, т.1 ГПК. С оглед на това, съставът на ВКС е приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред.до ДВ, бр.86/2017г.), съответно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., съответно и определенията, постановени във връзка с тях, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК. В случая не е налице изключението, предвидено за въззивни решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове с обуславящо значение за иска за собственост. Делото има за предмет иск за нарушено владение по чл. 76 ЗС и цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК в размер на 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. От представеното удостоверение за данъчна оценка от 27.05.2016 г. е видно, че същата възлиза на 7 457, 30 лв. Цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, е 1 864, 33 лв., т.е. под минималния размер по чл.280,ал.2 ГПК. Като е приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и е оставил без разглеждане частната касационна жалба, съставът на ВКС, ІІ г.о. е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.