Определение № 60646 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 260024 от 22.02.2021 г. по в.гр. д. № 3333/2020 г. на ОС – Стара Загора,, с което са уважени заявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Жалбоподателя - Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Т. - И. поддържа, че в решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – Т. М. Ш., чрез процесуалните си представители адв. Е. Д. от АК – Стара Загора, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на Т. Ш. извършено със Заповед № 5/20.01.2020 г. и я е възстановил на заеманата преди уволнението работа – „Старши експерт ГРАО“ в отдел „ГРАО“ към община Казанлък. Установено е по делото, че ищцата Т. Ш. е в трудово правоотношение с община Казанлък по трудово договор № 1/01.01.1981 г. и е заемала длъжността „Старши експерт „ГРАО“, в звено „Общинска администрадция“, отдел „ГРАО“. Не е спорно между страните, че със Заповед № 5/20.01.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т.2, вр. чл. 329, ал.1 КТ в изпълнение на Решение № 9/19.12.2019 г. на Общински съвет – Казанлък, поради съкращаване на щата считано от 21.01.2020 г. Установено е, че със Заповед № 59/17.01.2020 г. на основание чл. 44, ал.1, т.1 и т.2 ЗМСМА и чл. 329 КТ Кмета на Община Казанлък е назначил комисия да бъде извършен подбор в отдел „ГРАО“ в изпълнение на Решение № 9/19.12.2019 г. на Общински съвет – Казанлък за одобряване числеността и структурата на общинска администрация Казанлък и числеността на отдела. Прието е за безспорно по делото, че ищцата Т. Ш. до 21.01.2020 г. е била редовен член на синдикалната организация на КНСБ при Общинската администрация на [населено място] и с качеството си на такъв се ползва с всички права по КТД Д 05 – 1/02.02.2019 г. Констатирано е, че в разпоредбата на чл.9 от посочения КТД е предвидено да не прекратява трудовите правоотношения с членове на синдикатите, без предварително писмено съгласие, съобразно чл.333, ал.3 КТ и след като се изчерпят възможностите за назначаването им на друга длъжност. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че съобразно задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение с № 3/16.01.2012 г. по тьлк. дело под № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, когато работодателят извършва подбора си той е обвързан от повелителните правила по чл.329, ал.1 КТ, като критериите визирани в тази разпоредба са свързани само с квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е за установено, че в процесния случай назначената от работодателя комисия за провеждането на процесния подбор е въвела, освен законовите критерии и допълнителен критерии - отсъствие от работа извън полагащия се платен годишен отпуск за предходните 12 месеца. Въззивният съд е приел, че посочения допълнителен критерии прави процесния подбор по чл.329, КТ незаконосъобразен и е само с оглед на тази констатация е отменил уволнението като незаконно. Като допълнителен аргумент е посочил, че не е спазено и изискването на КТД- да посочи на ищцата като член на синдикална организация друга подходяща работа. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като съдът е формирал неверни изводи относно съществуващото фактическо и правно положение и тъй като съдът е приел за разглеждане исковете след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 срок. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност, т.е. към основанията по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. При това в случая въззивният съд като е съобразил параграф 13 ПЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, в който е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" – т. е. считано от 22.05.2020 г., правилно е приел, че давностният срок за оспорване на заповедта за уволнение започва да тече на 21.01.2020 г., а съобразно разпоредбата на чл. 3, ат.2 ЗМДВИП от 13.03.2020 г. давностният срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ е спрял да тече, същият е продължил да тече на 22.05.2020г. и е изтекъл на 29.05.2020 г., а исковата молба е депозирана на 27.05.2020 г. т.е. в предвидения в чл. 358, ал.1, т.2 КТ срок и изложеното възражение от жалбоподателя за очевидна неправилност е неоснователно. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на соченото от жалбоподателя основание. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Предвид изложените съображения, съдът