Определение № 129 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 438/2014 г.

производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК по частна жалба на Д. Д., е потвърдено разпореждане № 1396 от 10.12.2013 г. по гр. д. № 464/2013 г. на Шуменски ОС за връщане на подадената от Д. Х. Д. касационна жалба срещу въззивно решение. С молба от 07.02.2014 г. жалбоподателят Д. Д., чрез пълномощника си адв. З. Д. е направил искане за връщане на внесената държавна такса за касационната жалба в размер на 30 лв. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Д. е подал касационна жалба срещу въззивно решение постановено по гр. д. № 464/2013 г. на Шуменски ОС и внесъл държавна такса по нея в размер на 30 лв. Въззивният съд, чрез когото е подадена касационната жалба, я е намерил за недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на предявения иск е била под 5000 лв. и на това основание е разпоредил връщането й. С определението, постановено по настоящото частно гр. дело, е потвърдено разпореждането за връщане на касационната жалба. Недопустимостта на касационната жалба, поради това че обжалваният с нея съдебен акт не подлежи на касационна проверка, не е основание за връщане на внесената държавна такса. Внасянето на държавната такса е едно от изискванията за нейната редовност – чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. Това следва и от общата разпоредба на чл. 73, ал. 3 ГПК, която разпорежда, че държавната такса се събира при предявяване на искане за защита и съдействие. Подаването на касационна жалба е такова искане и внесена на това основание държавна такса е дължимо заплатена, поради което не е налице предпоставката на чл. 4б ЗДТ за връщането й. Подлежи на връщане такса, когато не е внесена по сметка на съда, сезиран с жалбата, или когато не се дължи такава за предприетото процесуално действие. В случая не е налице такава хипотеза, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.