Определение № 610 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 243/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Г. В. Г. с фирма „Т.” чрез адвокат З. Г. срещу решение № 516/29.11.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 250/2010 г. в частта му, в която е оставено в сила уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявени искове на З. „Р.” срещу касатора. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по жалбата – З. „Р.” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред СГС са предявени обективно съединени искове от З. „Р.” срещу ЕТ Г. В. Г. с фирма „Т.” по чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД за 8332 лв. и по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата 19200 лв., както и по чл.86 ал.1 ЗЗД съответно за 4897.46 лв., върху първата главница и 9574.09 лв. върху втората главница. Претенциите са частично уважени от СГС, чието решение в уважителната му част е оставено в сила от САС. САС е приел, че отношенията между страните са по повод сключен договор между тях, по силата на който на кооперацията е възложено от търговеца да засее и отгледа върху нейна земя облагородени рози, които да му предаде, а той да изкупи при определени цени. С оглед неточното изпълнение на така сключеният договор и анекс към него, търговецът е осъден да заплати на кооперацията на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 8332 лв. – дължимо възнаграждение по раздел II т.4 от договор от 12.08.1998 г. и анекс към него от 23.12.1999 г. със законната лихва върху тази сума от 17.08.2004 г. до окончателното плащане и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 4867.80 лв. – лихва за минало време до 17.08.2004 г. За да потвърди решението на СГС в осъдетелната му част, САС е обсъдил всички писмени и гласни доказателства по делото и е изложил подробни съображения за приетите въз основа на тях фактически изводи относно договорните отношения между страните и изпълнението, респективно неизпълнението на поетите задължения по тях в уговорените срокове. Изложени са и съображения, поради които се обсъждат представените по делото доказателства, включително неоспорените по реда на чл.154 ГПК /отм./ и извършени констатации по реда на чл.101 ГПК /отм./ с представено, нотариално заверено копие от анекс. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за неправилност на постановеното решение, с които подменя формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, свързан според него с приложението на чл.101 ГПК /отм./ в конкретния случай. Както вече се посочи по-горе САС е изложил подробни съображения във връзка с оспорения анекс, направената констатация по приложеното нотариално заверено копие и свързаното с това приложение на чл.101 ГПК /отм./. Действията на САС в този смисъл и изложените му съображения не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК. Но дори да се приеме, че е формулиран конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика – решения на тричленни състави на ВС и ВКС по ГПК /отм./, които биха били основание по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ са постановени по казуси, обективно неидентични с настоящия казус и не обуславят наличие на противоречиво разрешаване на въпрос, свързан с приложението на чл.101 ГПК /отм./. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като с приложената молба отговор от 11.03.2011 г., въпреки вписаното в нея, З. „Р.” не е представила договор за правна помощ с адвокат С. М. и направените разноски по този договор за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: