Определение № 50021 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК като е образувано по частна касационна жалба с вх. № 350 140/23.09.2021 година, подадена от Б. С. С., срещу определение № 272 706/11.08.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 4294/2021 година, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от С., срещу определение № 20 237780/28.10.2020 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 60-ти състав, постановено по гр. д. № 68 798/2016 година. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане молбата на Б. С. С. по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената по гр. д. № 68 798/2016 година по описа на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 60-ти състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.12.2016 година. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови друго, с което искането за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Б. С. С. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] е подал отговор с вх. № 300 614/23.08.2022 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки обстоятелствата по делото намира, че подадената от Б. С. С. частна касационна жалба с вх. № 350 140/23.09.2021 година е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а като последица от това образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Първоинстанционното определение на Софийския районен съд е било постановено в рамките на заповедно производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. От това следва, че обжалваното определение на Софийски градски съд има характера на въззивно определение постановено в такова производство. Затова същото не подлежи на касационно обжалване, което обстоятелство изрично е посочено в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, като е прието, че заповедното производство е уредено като двуинстанционно такова. Определението на Софийски градски съд е влязло в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство. Освен посоченото трябва да се вземе предвид и това, че касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. Това разрешение се отнася и за случаите, когато крайният съдебен акт, с който приключва съдебното производство не е решение, а определение. След като съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС заповедното производство е двуинстанционно, то невъзможността постановените в него определения да са предмет на касационно обжалване следва и от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. С оглед изложеното подадената от Б. С. С. срещу на Софийски градски съд частна касационна жалба с вх. № 350 140/23.09.2021 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Без значение за допустимостта на касационното обжалване е това, че в определението си съставът на Софийски градски съд е посочил, че то подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, тъй като правото на обжалване възниква при наличието на установените от закона предпоставки за това, а не въз основа на дадени от постановилият акта съд указания. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение