Определение № 187 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 293/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 372/ 2014 г, с което Ловешки окръжен съд, като потвърждава решение № 254/ 26.05.2014 г. по гр. д. № 2169/ 2012 г. на Ловешки районен съд, осъжда В. П. Б. на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на втори жилищен етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор 43952.507.718.1, със застроена площ съгласно отразеното в кадастралната карта 81 кв. м, представляващ жилище със самостоятелен вход, състоящо се от спалня, кухня със столова, дневна, баня и тоалетна, коридор със стълбище и преддверие, вход откъм [улица], с изключение на стаята, определена като дневна. Решението се обжалва от В. П. Б. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси, допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно: 1) Когато при сключването на договор за прехвърляне на право на собственост върху жилище прехвърлителят е запазил правото на ползване върху една стая, ведно с банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието в жилището, възниква ли задължение за съвместно ползване на банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието между собственика и ползвателя-бивш собственик? 2) Какви са правните последици на това ограничение в собствеността при предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик – титуляр на правото на ползване? и 3) Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и с решението за прекратяване на брака за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което ползването му се предоставя на другия съпруг до навършване на пълнолетие на родените от брака деца (чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г), а децата не са навършили пълнолетие, притежава ли съпругът-собственик активна материална легитимация по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС? К. счита, че постановените въпроси обуславят изводите на въззивния съд и че допускането на въззивното решение до касационен контрол би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Прилага и две решения на ВКС по чл. 290 ГПК, с които обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество намира решението неправилно. Претендира разноски. От ответника по касация не е постъпил отговор по касационната жалба. Касационната жалба е срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно има допустим предмет. Подадена е от ответника по уважения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, на когото принадлежи интересът да иска отмяна на решението от касационната инстанция. Следователно изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е допустима и редовна, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията за това са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че искът с правна квалификация чл. 108 ЗС е основателен. Не е намерил аргумент за обратното в това, че с договора по н. а. № 169/ 05.05.1999 г. за дарение ответникът (сега касатор) си е запазил правото на ползване върху една стая (дневната), ведно с банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието в жилището. Мотивирал се е с това, че в първоинстанционното решение искът е уважен с изключение на тази стая, която касаторът има право самостоятелно да ползва като титуляр на ограниченото вещно право и с това, че банята, тоалетната, коридора и стълбището с преддверието са общи части на жилището, които поради ограничението в правото на собственост страните следва да ползват съвместно. В. съд е обосновал активната материална легитимация на ищеца (сега ответник по касация) по иска в защита на собствеността, въпреки влязлото в сила решение за прекратяване на брака на ответника по касация поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Брачният съд е утвърдил споразумение по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г, съгласно което ползването на семейното жилище (процесното), лична собственост на ответника по касация (чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г, отменен, но в сила към 05.05.1999 г), е предоставено на съпругата-несобственик до навършване на пълнолетие на родените от брака деца (чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г). В. съд е приел, че ответникът по касация разполага със защитата по чл. 108 ЗС, въпреки че децата не са навършили пълнолетие към приключване на устните състезания. При съвкупна преценка на събраните веществени доказателства (архитектурни проекти) и гласни доказателства (свидетелски показания) е направил извода, че касаторът владее цялото жилище. Приел е за установено от фактическа страна, че самостоятелният вход към жилището е бил зазидан, достъпът се осъществява от гаража, собственост на касатора, а ключовете за жилището касаторът е сменил, без да предостави ключ на ответника по касация. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест е приел, че ответникът по касация няма противопоставимо на касатора основание за тези свои действия (чл. 154 ГПК) и е уважил иска при ограничението, което е намерил да следва от договора за дарение. Следователно повдигнатите от касатора въпроси обуславят въззивното решение. Приложените две решения не обосновават основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С тях ВКС е решавал различни въпроси. В решение № 268/ 23.06.2011 г. по гр. д. № 965/ 2010 г. ВКС, ГК, ІV ГО е обсъждал вътрешните отношения между носителя на „голата собственост” и титуляра на вещното право на ползване. В решение № 347/ 02.12.2011 г. по гр. д. № 30/ 2011 г. ВКС, ГК, ІІ ГО е обсъждал вътрешните отношения между съползвателите, съвместно носители на ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ. Въпреки това, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по трите въпроса при допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът