Определение № 50454 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1280/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Т. Т. Я., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Т. А. Я., чрез адв. Г. В. К., обжалва решение № 132 от 06.12.2021 г. по в.гр.д. 429/21 г. по описа на АС – Бургас, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето на иска му с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 150 000 лв, до предявения размер от 300 000 лв.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, чл. 281, т. 3, пр.2 от ГПК и необоснованост – чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Освен това не било обсъдено възражението, че предпазният колан в колата, който е следвало да служи за осигуряване на пострадалата, е бил технически неизправен. Неправилно били преценени експертизите, за да се приеме наличието на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Не било отчетено, че возещият се на седалката до водача има колан от дясно наляво, който при преобръщане на автомобила, не би могъл да го предпази при рязко движение надясно. Увреждането било в резултат на инерционните сили от удара в предната дясна част на превозното средство. Тежките последици били настъпили от удара вътре и това нямало връзка с предпазния колан. Фаталните наранявания били в областта на дясната теменна част на главата и били получени в резултат на удара на дясната половина на главата върху дясната врата в колонката или горе в ръба на вратата, възможно било и при силен удар в стъклото на предната дясна врата, преди изпадането на тялото й от лекия автомобил. Предпазният колан нямал отношение, защото главата на пасажера не била обхваната от колана, където били настъпили уврежданията. Решението било основано на хипотеза, че водачът на автомобила е останал жив, с по-леки наранявания, пострадалата би останала жива, ако би използвала предпазен колан.

Освен това счита, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, основание за отмяна на въззивното съдебно решение, съгласно чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК. Неправилно било приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Единственият довод в подкрепа на извода, че пострадалата е била без предпазен колан, бил фактът, че тялото й било изпаднало от купето, тъй като не е била с колан, а водачът на автомобила е бил в купето, тъй като е бил с предпазен колан. Този довод бил само хипотеза и не били взети предвид установените инерционни сили, при удара в канавката със 134 км/ч и последващото преобръщане на автомобила. Нараняванията били получени вътре в купето и това изключвало принос или улесняване настъпване на увреждането. В този смисъл, не бил преценил точно предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Твърди неправилно определяне на размера на неимуществените вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД.

Моли да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението по чл.284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Неизползването на предпазен колан от пътуващо в моторно превозно средство пострадало лице само по себе си предпоставя ли приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД или би следвало страната, която се позовава на тази законова разпоредба и наличието на съпричиняване да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между нарушението на чл. 137 а, ал.1 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат? Счита, че по отношение на този правен въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие с разрешение в практиката на ВКС, решение № 44 от 23.06.2020 г. по т.д. 1879/19 г., ВКС, решение № 55 от 24.08.2020 г. по т.д. 1842/19 г., II ТО на ВКС, решение № 339 от 20.12.2018 г по т.д. 2882/17 г., II ТО, решение 8 от 05.06.2019 г. по т.д. 3014/17 г., II ТО на ВКС, решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/12 г., II ТО и решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. 35/09 г., II ТО на ВКС.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД чрез адв. П. В. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че решението е изцяло правилно. Подробно анализира данните от експертизата. Иска де се отхвърли искането за допускане касационно обжалване. Претендира разноски.

ЗК „Лев инс“ АД чрез адв. П. В. е подал насрещна касационна жалба за над сумата от 60 000 лв до сумата от 150 000 лв, представляваща определения размер на обезщетението за причинените на Т. Я. неимуществени вреди от смъртта на майка му, за който размер въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Излага съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът Т. Т. не е подал отговор на насрещната касационна жалба.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди решението за осъждане на застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Т. Т. Я. сумата от 150 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него от смъртта на майка му, настъпила в пътно-транспортно произшествие на 29.09.2018 г. и да отхвърли иска за разликата до напълно предявения размер над 150 000 лв до 300 000 лв, въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя, на основание сключения договор за застраховка гражданска отговорност относно лекия автомобил „Шкода фабия“, управляван от Т. А. Я..

С оглед влязлата в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК, е приел, че Т. Я. е извършил противоправно и виновно деяние, като конкретно е нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и виновно, във форма на вината непредпазливост, е причинил смъртта на С. Ж.. С. Ж. е майка на ищеца Т. Т.. Установено е, че същият е преживял страдания от смъртта на майка си. По отношение на наличието на настъпили неимуществени вреди за Т. Т., въззивният съд е приел, че към момента на деянието е бил на 11 години. Загубата на майка му е била внезапна и е повлияла изключително тежко на детската психика. Загубата е преживяна тежко, като детето се е затворило в себе си, спрял да посещава рождени дни на приятели, да ходи на лагери, да празнува собствениците си празници, изолирал се в училище, преживял затруднения в училище. Стресът бил изключителен, изгубил най-близкия си човек, наложило се е да смени училището. Връзката между детето и майката, приживе е била установена като силно емоционална, отношенията били на обич, привързаност и доверие. Прекъснатата връзка не подлежала на възстановяване. Майката е била на възраст 40 години, изключително млада възраст. Съобразено е, че детето е било в детска възраст, изключително привързано към майка си. Загубата на майката, като най-близък човек, му се е отразила изключително негативно, като силно е засегнало психиката му. Прието е, че от загубата на майка си е преживял изключителна болка и страдание, които е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед установените конкретни факти е определено, че размерът на следващото се обезщетение е 200 000 лв. Предвид установените елементи на фактическия състав на деликта, въззивният съд е приел, че застрахователят отговаря за причинените вреди на Т..

По отношение на своевременно направеното възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед изслушаната по делото повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, както и разпита на свидетеля Я., следва да се приеме, че пострадалата е пътувала на предната седалка и е била без колан към момента на катастрофата. Предпазният колан на предната дясна седалка е бил задействан, но в положение „неактивно“, като с оглед получените увреждания, които били характерни при свободно движение на тялото в купето, като и пострадалата е изпаднала от автомобила преди установяването му в крайната точка на придвижване. С оглед специалните знания на вещото лице, сочещи, че задействането на въздушната възглавница не е във връзка със задействането на колана, т.е. това че са задействани въздушните възглавници не означава задължително, че е бил поставен предпазният колан, тъй като въздушните възглавници биха се задействали само, ако има поставен предпазен колан. Така е прието, че задействането на въздушните възглавници не предполага поставен предпазен колан на пътника. Установено е с оглед заключението на втората експертиза, че лекият автомобил при движение на прав участък, със скорост 134 км/ч, е променил посоката си на движение като е достигнал до дясната граница на аварийната лента на магистралата и десния банкет, напуснал е платното и е навлязъл в дясната канавка. След удара на предното окачване, автомобилът е продължил движението си при ротация около вертикалната ос в посока, обратна на часовниковата стрелка, преобръщане и ротация около собствената си надлъжна ос в посока по часовниковата стрелка, гледано отзад. Напускането на банкета е при известен полет на автомобила със значителен ударен процес в предното окачване. В този момент тялото на пострадалата се е придвижило напред, последвал удар в арматурното табло, възможно и в тавана на автомобила. Тялото е било изтласкано надясно, към дясната врата, като при ротацията около надлъжната ос това явление било се засилило поради допълнително внесената компонента на ъглова скорост. След извършване на първия оборот стъклото на предната дясна врата се е счупило, откъдето тялото на пострадалата е напуснало купето на автомобила. От комплексното заключение е установено, че смъртта е причинена от съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош, корема, крайниците. Непосредствена причина за настъпване на смъртта е изпадането на пострадалата в състояние на травматичен и хеморагичен шок поради множеството травми в областта на главата, гърдите, таза, корема, левите крайници със счупване на черепа в дясно, масивно субдурален хематом и умерено изразените субарахнодиални кръвоизливи с оток на мозъка. Уврежданията, довели до неизбежната смърт, са получени вследствие на тъпи и тъпоръбести предмети, от удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото от такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Най-силно е било въздействието на травмиращите фактори в областта на дясната половина на главата и левите горни и долни крайници. Уврежданията в областта на бъбреците отговарят да са били получени при изпадането на пострадалата от автомобила при приземяването на тялото и удрянето на поясната област по повърхността на терена. Уврежданията отговарят да са получени вътре в автомобила, при свободното движение на тялото и удряне на горния ляв крайник в областта на мишницата и на левия долен крайник в областта на подбедрицата при политане на тялото надясно и напред и удряне на дясната половина на главата в десните странични части на автомобила и левите крайници по предните части на автомобила, намиращи се пред дясната седалка. Тялото на пострадалата било изпаднало от автомобила през счупеното стъкло на дясната врата, като при преминаването на тялото през прозореца на предната дясна врата са получени повърхностни травми в областта на лицето, главата, крайниците. Възприет е извода на вещите лица, че ако пострадалата би била със закопчан предпазен колан, въпреки че деформациите по автомобила са значителни, са били налице предпоставките да получи сравнително по-леки увреждания и настъпването на смъртта й да не е задължително. Тъй като е била без колан, даже и да не е изпаднала от автомобила, вследствие на резките премествания на тялото й в купето и удрянето по интериора на автомобила, както и притискането на тялото й от деформиралите се части на автомобила, уврежданията също биха довели до настъпване на смъртта й, при свободно движение на тялото вътре, поради липса на поставен предпазен колан. Най-голям принос за настъпване на смъртта има черепно-мозъчната травма, която е настъпила вътре в автомобила, при удар на главата в дясната част на автомобила, счупването на стъклото и при напускането на автомобила. Коланът би изиграл изключително съществена роля за намаляване възможността за придвижване на тялото, което в случая е било определящо, тъй като първоначалният тласък е бил напред при спускането на автомобила по ската, при отсъствие на колан, тялото е било свободно стоящо, като тласъкът надясно е изиграл съществена роля, за да се счупи черепа на пострадалата. Уврежданията, причинили смъртта са от свободното движение на тялото в купето. Съпоставени са уврежданията на водача на автомобила, който е бил с поставен колан, подложен на същите инерционни сили. Поставянето на предпазен колан, с който колата е била фабрично снабдена, би предотвратило свободното движение на тялото в купето, в това число настъпилото увреждане в дясната теменна област и последвалия летален край. Това е обусловило извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и намаляване на определеното обезщетение с ¼, като е потвърдено решението за присъждане на обезщетение, след намалението, в размер на 150 000 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установи наличието на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващия и обуславящ изхода на спора извод на въззивния съд.

Посоченият правен въпрос е включен в предмета на делото чрез направеното в срок възражение за съпричиняване, на основание чл. 51 ал. 2 от ГПК. При разрешаването му съдът не е нарушил тълкуването на нормата съгласно задължителната практика на ВС – ППВС 17/63 и трайната практика на ВКС. С оглед установените факти по делото, с помощта на вещи лица, въззивният съд е направил извод, че нараняванията на тялото на пострадалата, причинили нейната смърт, са настъпили в купето на автомобила. С оглед механизма на пътно-транспортно произшествие, е прието, че отклоняването на автомобила, при липса на управление на същия, е станало по скат, тогава тялото е било свободно стоящо, като тласъкът е бил надясно и липсата на колан, преминаващ от дясно на ляво на тялото, е довел до преобръщане на тялото му и удряне вътре в купето, което е довело до счупване на черепа, обусловило в най-голяма степен последвалата смърт. Категорично е прието, че коланът е бил задействан, но в положение неактивно и няма данни, да има повреда. Категоричен е изводът, че липсата на колан е довел до черепно-мозъчна травма, която е получена от удара вътре в купето. Задействането на въздушната възглавница не е във връзка с поставянето на колана. Още преди напускане на купето на автомобила тялото се е ударило в частите на купето, арматурно табло, възможно и тавана. Получена е съчетана травма черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците, които общо са довели до хеморагичен и травматичен шок, от които съответно е настъпила смъртта. Въззивният съд е приел, че е налице доказано съпричиняване, първо поради непоставения предпазен колан и неизпълнение на задължението на пострадалата, произтичащо от чл. 137 а от ЗДвП и на второ място обоснования с помощта на вещите лица извод, че липсата на предпазен колан е довел до настъпилото увреждане, довело до смъртта, което основно е било в получената черепно-мозъчна травма вътре в купето. Това е обосновало заключение, че е налице съпричиняване. Допълнителните изводи относно положението на водача на автомобила, подложен на същите инерционни сили, не са определящи. Определена е една от най-важните травми – черепно-мозъчната, като такава, настъпила вследствие свободното движение на тялото, необезопасено от предпазен колан, още вътре в купето. Въпреки изключително тежкото произшествие, деформации по автомобила и излагането му на свободно движение и под инерционни сили, с оглед обективните данни и осъществяването на фактите хронологично, въззивният съд е определил като решаваща черепно-мозъчната травма, която е настъпила вътре в купето.

Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице е приел, че автомобилът е бил фабрично снабден с предпазен колан, този колан не е бил активен и при отклонение на автомобила в дясно и по скат, тялото е започнало да се движи в купето, удряйки се в негови части, като се увреждат главата и крайниците. Не е предпоставено, че липсата на колан е довела до съпричиняване. Установени са конкретни факти (описаните травми на главата и крайниците), че липсата на правилно поставен колан е довела до свободно движение на тялото, което се е удряло при наличието на ускорение, в частите на купето. Така е прието, при условията на пълно и главно доказване, че са налице обективни признаци, от които да се направи заключение, че липсата на поставен колан е довело до свободно движение на тялото на пострадалата, което е било увредено, вътре в автомобила, удряйки се в частите на купето. Направен е извод, че първоначалните удари са довели до най-сериозната травма, при наличие на предпазен колан, с който колата е била фабрично снабдена. От счупването на черепа в дясно, е направен извод, че увреждането е от свободното движение на тялото вътре в купето и има най-голямо значение за настъпилата смърт. Ако би ползвала предпазен колан, пострадалата не би пострадала в такава степен, че да получи всички съчетани травми, довели до смъртния изход. Въззивният съд е установил всички релевантни обективни факти, за да установи механизма на пътно-транспортно произшествие, както и обстоятелството, че изпълнението на нормативно установеното задължение съгласно чл. 137 а от ЗДВП, е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Поставянето на предпазния колан от пострадалата, не би довело до уврежданията, причинили смъртта й, въпреки деформациите на автомобила с оглед механизма на пътно-транспортно произшествие. При описания механизъм на пътно-транспортно произшествие, тялото би останало в колата и въпреки установените съществени деформации на автомобила, не биха настъпили посочените фатални увреждания. Тези заключения на вещите лица са възприети от въззивния съд и е преценено, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредата. При определяне конкретния размер, с който следва да се намали обезщетението на неимуществени вреди са преценени тежестите на нарушения на деликвента и пострадалия, съпоставени в общия вредоносен резултат, така както е разяснено с ППВС 17/63 г.

При определяне на признаците, признати в трайната съдебна практика за основание за определяне на съпричиняване, въззивният съд при разрешаване на поставения правен въпрос, не е допуснал противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС, както цитираните от касатора, така и решение 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/12, ВКС, II ТО, съгласно която изводът за съпричиняване се основава само на установените конкретни бездействия на увреденото лице, с които обективно са създадени условия за настъпване на увреждането.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Поради недопускане касационно обжалване на въззивното съдебно решение в обжалваната част, не следва да се разглежда насрещната касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 4 от ГПК.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно е от представените доказателства, че ЗК „Лев инс“ АД е уговорил заплащането на възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба и насрещната касационна жалба в размер на 500 лв, съгласно сключения договор за правна защита и съдействие, сключен между АД „Н. и В.“ и ЗК „Лев инс“ АД. Налице е упълномощаване за адв. П. В., съдружник в посоченото адвокатско дружество. Издадена е фактура от адвокатското дружество на стойност 500 лв. Видно от извлечение от банкова сметка, сумата по фактурата е преведена, наред с други суми по други фактури със същия получател на услугата. Следователно е осъществено представителство. Доказано е извършването на разноски и същите следва да се възмездят на ответника по касация.