Определение № 302 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 80/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№4197/15.08.2018г., подадена от С. К. Т. и М. Н. Т. чрез процесуалния им представител адв.Л. Д. от САК, касационна жалба с вх.№4577/14.09.2018г., подадена от Д. И. П. /трето лице – помагач на С. К. Т. и М. Н. Т./ чрез процесуалния ѝ представител адв.В. П. от САК и касационна жалба с вх.№4782/26.09.2018г., подадена от Л. И. Ж. чрез процесуалния ѝ представител адв.А. Т. от САК. Предмет на касационно обжалване е решение №204/22.06.2018г., постановено по в.гр.д.№240/2018г. по описа на Окръжен съд-Перник, ГК, II въззивен състав, с което е потвърдено решение №943/27.11.2017г. по гр.д.№6059/2016г. по описа на Районен съд – Перник. С. К. Т. и М. Н. Т. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от М. И. Л. по реда на чл.108 ЗС иск по отношение на тях е признато за установено, че М. И. Л. е собственик на ½ идеална част от УПИ...-.... в кв...., находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1068кв.м., ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда и са осъдени да предадат владението върху ½ идеална част от дворното място и сградата. В изложението към подадената от С. К. Т. и М. Н. Т. касационна жалба се поддържа на първо място, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл. второ ГПК, тъй като обжалваното решение е недопустимо. Излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл „плюс петитум“, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба М. И. Л. е поддържала нищожност на учредена с н.а.№..., том .., рег.№..., дело №... от 2010г. ипотека с твърдението, че не е давала волеизявление и съгласие за извършване на каквато и да е разпоредителна сделка с недвижимия имот, който притежава по силата на съставен на 19.08.1994г. н.а.№..., том ..., н.д№..., а правните действия са извършени от мним заемател и ипотекарен длъжник. Поддържат, че именно в исковата молба и молба-уточнение от 17.12.2014г. е очертан предметът на делото, като в доклада на първоинстанционния съд е посочено, че липсата на основание, на което те в качеството им на ответници по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, владеят имота, е аргументирано от предявилото иска лице с липсата на прехвърлителен ефект на н.а.№..., том .., н.д.№../2013г. от 29.03.2013г., с който са закупили имота, доколкото праводателят им е закупил имота на публична продан за удовлетворяване на вземане, обезпечено с нищожна ипотека. Поддържат, че М. И. Л. не се е позовавала на липса на вещно-правен ефект на постановлението за възлагане на недвижими имот на публична продан на купувача Д. П. поради нарушаване на чл.500, ал.2 ГПК, нито е релевирала твърдения за недействителност на публичната продан, а е навела единствено твърдения за пороци при сключване на обезпечението на договора за заем – нищожност на договорна ипотека, докато въззивният съд е приел, че предявявайки иск за собственост ищцата е релевирала твърдение за недействителност на публичната продан – постановлението за възлагане не е прехвърлило вещни права поради продажба на чужд недвижим имот /чл.496, ал.2 ГПК/. Касаторите С. К. Т. и М. Н. Т. поддържат, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че същото се обосновава от произнасянето на въззивния съд по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1.Допустимо ли е в производството по иск по чл.108 ЗС с ищец-ипотекарен длъжник, чийто ипотекиран недвижим имот е продаден на публична продан, предявен срещу правоприемник на купувач на публична продан – трето лице на изпълнителното дело, съдът да обсъжда във връзка с наличието или липсата на основание, на което ответниците владеят имота, пороци на публичната продан, т.е. нейната недействителност и наличие или не на вещно-правен ефект на постановлението за възлагане на недвижимия имот от ЧСИ, без ищецът да е релевирал такива твърдения в исковата молба; 2.По какъв процесуален ред може да се релевира недействителност на публичната продан; 3.Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице, този, който е ипотекирал своя вещ за обезпечаване на свой и чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество; 4.Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарния длъжник, за притежаваната от него идеална част върху ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с първоначалния длъжник по изпълнителното дело, когато взискателят е насочил принудителното изпълнение към ипотекирания имот и на това основание по изпълнителното дело е присъединен по право и ипотекарният кредитор, а публичната продан е извършена на целия ипотекиран имот; 5.Може ли да се приеме, че ипотекарният длъжник, съсобственик с длъжник по изпълнително дело, е дал писменото си съгласие по смисъла на чл.500, ал.2 ГПК още с подписването на договора за учредяване на ипотеката; 6.Допустимо ли е присъединяване на изпълнително дело, образувано от ипотекарен кредитор, по друго изпълнително дело, по което е присъединен по право взискател, а принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания недвижим имот или на част от този имот; 7.Има ли вещно-правен ефект постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан, когато имотът е продаден изцяло при наличие на вземане на присъединен по право взискател – ипотекарен кредитор, обезпечено с целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато този имот е съсобствен между ипотекарни длъжници, а само единият от тях е първоначалният длъжник по изпълнителното дело; 8.Противопоставими ли са правата на ипотекарен длъжник спрямо купувач на публична продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, макар последният да е бил присъединен по право. Касаторите С. К. Т. и М. Н. Т. поддържат и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Излагат съображения, че ако обжалваното решение остане в сила, това напълно би компрометирало института на публичната продан като един от най-сигурните способи за придобиване право на собственост, на който законодателят е дал специална закрила, изключвайки основанията за атакуването ѝ по исков ред освен по чл.496, ал.2 ГПК, като бъде даден приоритет на правата на ипотекарен длъжник спрямо правата на добросъвестния купувач от публична продан. Свързват доводите си за очевидна неправилност на въззивното решение и с поддържаното от тях твърдение за недопустимо разширяване предмета на делото, допуснато грубо нарушаване на диспозитивното начало и на основни принципи на гражданския процес. Поддържат също така, че при формиране на извода си за невъзможност да се обединяват изпълнителни дела в едно общо производство, въззивният съд се е позовал на нормативен акт /Правилник за администрацията на съдилищата/, който е в сила от 22.08.2017г., т.е. не е бил действащ към релевантния период. Д. И. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по предявения от М. И. Л. по реда на чл.108 ЗС иск по отношение на С. К. Т. и М. Н. Т. е признато за установено, че М. И. Л. е собственик на ½ идеална част от УПИ...-... в кв....., находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1068кв.м., ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда и са осъдени да предадат владението върху ½ идеална част от дворното място и сградата. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК, като счита решението за недопустимо по причина произнасяне „свръх петитум“ – исковата молба се основава единствено на твърдения за пороци при учредяване на договорна ипотека и не съдържа твърдения или оспорване действителността на публичната продан, за липсата на вещно-прехвърлителен ефект на постановлението за възлагане поради липса на съгласие по чл.500, ал.2 ГПК, нито съдържа доводи за други пороци в изпълнителния процес или недействителност на публичната продан. При така очертания предмет на делото според касатора Д. И. П., неправилно въззивният съд е приел, че спорът по делото е дали постановлението на ЧСИ за публична продан е породило вещно-прехвърлителен ефект. Евентуално, ако се приеме, че обжалваното решение е допустимо, касаторът Д. И. П. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли ищецът да посочи в исковата молба основанията, на които претендира правото си на собственост и допустимо ли е при предявен иск по чл.108 ЗС от ипотекарен длъжник срещу правоприемник на купувача по публичната продан, съдът по свой почин да изследва и обсъжда действителността на публичната продан, наличието или липсата на вещно-транслативен ефект на постановлението за възлагане на ЧСИ, без такива основания и/или възражения да са наведени от ищеца. По така поставения въпрос поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на Четвърто ГО на ВКС, евентуално че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът Д. И. П. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с оглед произнасянето на въззивния съд по въпросите: 1.По какъв процесуален ред може да се релевира недействителност на публичната продан, като счита че по този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, поради което този въпрос е поставен за тълкуване и изясняване по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС; 2.Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своя вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг в хипотеза, при която изпълнението е насочено върху това имущество и приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо него; 3.Противопоставими ли са правата на ипотекарен дължник спрямо купувач от публична продан, респективно на неговите правоприемници по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот и има ли вещно-транслативен ефект постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан. Касаторът Д. И. П. поддържа, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК поради очевидната неправилност на обжалваното решение. Обосновава наличието на това основание с доводи, че е недопустимо съдът служебно да разисква въпроси, касаещи действителността на публичната продан, липсата на вещно-прехвърлителен ефект на постановлението за възлагане поради липса на съгласие по чл.500, ал.2 ГПК, при липса на такива твърдения в исковата молба и при положение, че постановлението за възлагане не е било обжалвано по реда на чл.435, ал.3 ГПК, нито действителността на публичната продан е била оспорена по реда на чл.496, ал.3 ГПК. Л. И. Ж. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.108 ЗС срещу С. К. Т. и М. Н. Т. за признаване правото ѝ на собственост върху ½ идеална част от процесния имот и предаване на владението. В изложението към касационната жалба Л. И. Ж. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. на ОСГК на ВКС по въпроса следва ли да се приеме, че купувачът на публична продан, участвал с наддавателно предложение за закупуване на земята, да се счита за купувач и на построената в имота масивна жилищна сграда, при положение, че същата няма характер на спомагателна постройка. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса считат ли се действията по публична продан, състояла се след настъпила перемпция на изпълнителното производство, за действителни. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК М. И. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадената от С. К. Т. и М. Н. Т. касационна жалба по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Л. И. Ж. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадената от С. К. Т. и М. Н. Т. касационна жалба по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК С. К. Т. и М. Н. Т. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадената от Л. И. касационна жалба по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: М. И. Л. и Л. И. Ж. са предявили на 02.07.2013г. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху процесния недвижим имот, първоначално само срещу С. К. Т., като след проведено производство по чл.304 ГПК като ответник в производството е конституирана и неговата съпруга М. Н. Т.. В исковата молба се твърди, че предявилите иска лица са собственици на имота по наследство, като от справка в Службата по вписванията – [населено място] установили, че на 29.03.2013г. е вписана сделка за покупко-продажбата на техния имот, с което имотът им е отнет по незаконен начин без да са били уведомени. Поддържат също така, че М. Л. не е присъствала и не е давала съгласие при учредяване на договорна ипотека върху имота с н.а.№..., том..., рег.№..., дело №.../2000г., никога не е давала съгласие или волеизявление за извършване на каквато и да било разпоредителна сделка с недвижимия имот, а Л. Ж. не е подписвала пълномощно за учредяване от нейно име на договорна ипотека със същия нотариален акт. В молба от 17.12.2014г. уточняват, че са завели дело за прогласяване нищожността на ипотеката, като към този момент процесът е на етап въззивна инстанция /първоинстанционният съд е прогласил нищожността на ипотеката и е сезирал прокуратурата за извършено престъпление/, както и че именно въз основа на учредената през 2010г. ипотека и изнасянето на имота на публична продан, последният е възложен на Д. И. П., която впоследствие го е прехвърлила на С. К. Т. през 2013г. с посочения в исковата молба н.а.№.../29.03.2013г., том..., рег.№..., дело №.../2013г. В обжалваното решение е прието, че съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба от 02.07.2013г. и конкретно в уточнителната молба от 17.12.2014г. твърдения /че „въз основа на учредената ипотека, която е прогласена за нищожна и е сезирана прокуратурата за извършено престъпление …, и излагането на имота на публична продан, последният е възложен на Д. И. П., която впоследствие го е прехвърлила на ответниците, които владеят имота към настоящия момент/ съдържат оспорване действителността на публичната продан. Изложени са съображения, че ревандикационният иск е основан по съществото си на възражение срещу придобивното основание на ответниците като приобретатели на имот от купувач на публична продан, т.е. на твърдение, че постановлението не е породило транслативен ефект по отношение на собствеността, и доколкото ищецът се е позовал на фактите които според него правят постановлението за възлагане недействително, задължение на съда е, с оглед основополагащия за процеса принцип на законност /чл.5 ГПК/, да даде вярната правна квалификация на твърденията му, като приложи последиците от приложимата правна норма и прецени дали постановлението, макар и влязло в сила като необжалвано, е в състояние да прехвърли вещни права в полза на купувача. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която, правната квалификация на иска е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба / р ешение №132/21.03.2011г. по гр.д.№1725/2009г. на І ГО на ВКС/. В практиката си ВКС приема, че предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане; квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита; квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото / о пределение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г., Четвърто ГО на ВКС/; за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита; в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон; правната квалификация / юридическата формулировка/ включва цифрова и словесна част, извлечена от нормата от закона, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба / решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г., Трето ГО на ВКС; решение №287/13.06.2011г. по гр.д.№272/2010г.,ІV ГО на ВКС /, както и въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая / решение №226/08.12.2016г., гр.д.№1349/2016г., Трето ГО на ВКС/, както е сторил и въззивният съд по настоящето дело, преценявайки спазването на установеното в чл.500, ал.1 ГПК изискване. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице подържаното от касаторите С. К. Т., М. Н. Т. и Д. И. П. основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта на обжалваното решение, както и по въпросите допустимо ли е в производството по иск по чл.108 ЗС с ищец-ипотекарен длъжник, чийто ипотекиран недвижим имот е продаден на публична продан, предявен срещу правоприемник на купувач на публична продан – трето лице на изпълнителното дело, съдът да обсъжда във връзка с наличието или липсата на основание, на което ответниците владеят имота, пороци на публичната продан, т.е. нейната недействителност и наличие или не на вещно-правен ефект на постановлението за възлагане на недвижимия имот от ЧСИ, без ищецът да е релевирал такива твърдения в исковата молба, следва ли ищецът да посочи в исковата молба основанията, на които претендира правото си на собственост и допустимо ли е при предявен иск по чл.108 ЗС от ипотекарен длъжник срещу правоприемник на купувача по публичната продан, съдът по свой почин да изследва и обсъжда действителността на публичната продан, наличието или липсата на вещно-транслативен ефект на постановлението за възлагане на ЧСИ, без такива основания и/или възражения да са наведени от ищеца. Разгледаната в посоченото от касатора Д. И. П. решение №198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на Четвърто ГО на ВКС хипотеза и изразеното в това решение становище не обосновават различен извод, тъй като в настоящия случай уточнението на фактите, на които се основава оспорването на правата на С. К. Т. и М. Н. Т., е направено преди провеждането на първото съдебно заседание по делото и не е налице служебно произнасяне за недействителност на сделка. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касаторите С. К. Т., М. Н. Т. и Д. И. П. въпроси по какъв процесуален ред може да се релевира недействителност на публичната продан. Така поставеният въпрос е разрешен в т.3 на ТР №4/11.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, според която недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства. Извършената от въззивния съд преценка за недействителността на извършената публична продан при спор за принадлежността на правото на собственост върху имота съответства на разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС. От фактическа страна по делото е установено, че процесният имот е принадлежал на И. Ж. Б., починал на 04.07.2000г. /н.а.№... от 19.08.1994г., том ..., дело №.../1994г./, чиито наследници по закон са неговите дъщери Л. И. Ж. и М. И. Л.. С н.а.№... от 24.03.2010г., том ..., дело №.../2010г. върху имота е учредена договорна ипотека в полза на ипотекарния кредитор И. П. П. от посочените като ипотекарни длъжници /заематели по договор за заем на сумата от 39 600лв./ Л. И. Ж. и М. И. Л.. През 2001г. против Л. И. Ж. е образувано изп.д.№4131 по описа на Д. при СРС по искане на взискателя Г. Й. Ш. за принудително събиране на сума в размер на 20500лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 15.03.2000г., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по реда на чл.237 и сл. ГПК/отм./ на 01.02.2001г. по гр.д.№683/2001г. на РС-Пловдив, като на 31.08.2011г. взискателят е направил искане за налагане на възбрана върху процесния имот, а на 26.10.2011г. е направил искане изпълнителното производство да бъде изпратено на ЧСИ С. Б., с район на действие Окръжен съд – Перник за продължаване на изпълнителните действия за удовлетворяване на вземането върху този имот. В. е наложена, образувано е изпълнително дело №1618 по описа на ЧСИ С. Б. с взискател Г. Й. Ш. и длъжник Л. И. Ж., след което И. П. П., в качеството му на кредитор с вземане, обезпечено с ипотека върху същия имот, е уведомен за насрочения опис. Данни за образувано изпълнително дело с взискател И. П. П. и длъжници Л. И. Ж. и М. И. Л., както и за присъединяване на такова изпълнително дело към изпълнително дело №1618/2011г. по настоящето дело не са представени. Описът е извършен на 29.05.2012г., след което е насрочена публична продан на имота за периода 06.08.2012г. – 06.09.2012г., с протокол от 18.09.2012г. за купувач на процесния имот е обявена Д. И. П., на която имотът е възложен с постановление от 21.09.2012г., а с молба вх.№1443/21.11.2012г. И. П. П. е направил искане постъпилите по изпълнителното дело суми да му бъдат преведени в качеството на ипотекарен кредитор. С решение №381/12.06.2014г., постановено по гр.д.№3468/2013г. по описа на РС-Перник е прогласена нищожността на договорната ипотека, учредена с н.а.№..., том ..., н.д.№.../2010г. В обжалваното решение са изложени съображения, че с разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК е предвидено изпълнителният лист да има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, като тази правна възможност в случая не е налице в полза на взискателя Г. Ш. спрямо съсобственика-недлъжник М. Л., защото същата не е учредявала ипотека върху собствената си ½ идеална част от имота в полза на взискателя Ш. и няма качеството „длъжник“ по образуваното от Ш. изпълнително дело. За неоснователно е прието твърдението на Д. П., С. Т. и М. Т., че изп.д.№2011753041618/2011г. и изпълнителното дело, по което И. П. е бил взискател срещу М. Л., са били обединени, като са изложени съображения, че процесуалният закон, уреждащ изпълнителното производство, не предвижда правила, по които две или повече изпълнителни дела да се обединяват в едно общо изпълнително производство, нито последиците от това, а е допустимо единствено присъединяване на взискател по реда и на основанията, предвидени в чл.456 ГПК. Посочено е, че в тази връзка следва да се има предвид и чл.117, ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата, съответно чл.11 от Наредба №4 от 06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ. С оглед на това е прието, че с присъединяването на ипотекарния кредитор И. П. няма за последица автоматично придобиване качеството „длъжник“ от М. Л. в изп.д.№201175304618/2011г. Прието е, че в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.500 ГПК, тъй като М. Л. не е длъжник по изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан, а име качеството съсобственик-недлъжник, който не е изразил изрично писмено съгласие според изискването на чл.500, ал.2 ГПК за продажба на неговата идеална част от имота. Прието е, че поради липсата на такова съгласие публичната продан има прехвърлително действие само за притежаваната от длъжника Л. Ж. ½ идеална част от имота, а останалата ½ идеална част е останала собственост на М. Л., на която правата на купувача по публичната продан Д. П. и последващите приобретатели са непротивопоставими. Така изложените от въззивния съд съображения биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите С. К. Т. и М. Н. Т. въпрос дали е допустимо присъединяване на изпълнително дело, образувано от ипотекарен кредитор, по друго изпълнително дело, по което е присъединен по право взискател, когато принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания недвижим имот или на част от този имот, само ако по делото има данни за наличие на такова присъединяване на дела. В настоящия случай обаче няма данни ЧСИ С. Б. да е присъединявал изпълнително дело с взискател И. П. П. и длъжник М. И. Л. към образуваното изпълнително дело 1618/2011г., по което взискател е Г. Й. Ш., а длъжник само Л. И. Ж.. Установено е само присъединяването на И. П. П. по реда на чл.459 ГПК като кредитор, в чиято полза е учредена ипотека върху имота, който е обект на изпълнителни действия по изп.д.№1618/2011г. Поради това следва да се приеме, че така поставеният въпрос не е обуславящ и възприемането на становище, различно от изложените в обжалваното решение съображения, не би довело до промяна на изхода от правния спор. Изложените от въззивния съд съображения и особеностите на настоящия случай обаче обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси, които касаторите С. К. Т., М. Н. Т. и Д. И. П. поставят, уточнени от настоящия състав според неговите правомощия /доколкото въпросите следва да бъдат свързани с особеностите на правния спор според разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ както следва: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор и по искане на този взискател принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК; 2.Има ли в такава хипотеза качеството „длъжник“ в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своята вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг; 3.Има ли вещноправен ефект за целия имот постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, но само един от тях има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното изпълнително дело; 4.Противопоставими ли са правата на ипотекарния длъжник на купувача на публичната продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, ако последният е присъединен по право по реда на чл.459 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от М. И. Л. ревандикационен иск, следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да бъде извършена преценка дали разрешението, съдържащо се в т.2 на ТР №4/11.03.2019г. по тълк..№4/2017г. на ОСГТК на ВКС намира приложение и в настоящия случай, при отчитане на обстоятелството, че изпълнителното производство е било образувано за удовлетворяване вземането на Г. Ш., спрямо когото М. И. Л. няма качеството „длъжник“, респективно „лице, дало своя вещ в залог или ипотека“. В обжалваното решение са изложени съображения, че вследствие прогласяване нищожността на ипотеката с влязло в сила съдебно решение с обратна сила се заличават всички действия в изпълнителния процес, но материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да засегне правата, които третите лица-купувачи на публичната продан са придобили въз основа на изпълнителните действия преди прогласяване нищожността на ипотеката, още повече, че с нищожността на ипотеката не са отпаднали последиците от налагането на възбраната през 2011г. по искане на взискателя Г. Ш. върху ½ идеална част от имота за задължението на Л. Ж.. С оглед на това по отношение правата на Л. Ж. е прието, че същата е била собственик на ½ идеална част от имота, имала е качеството „длъжник“ спрямо Г. Ш., не се доказва наличие на друго от предвидените в чл.496, ал.3 ГПК основания, водещи до недействителност на публичната продан, поради което нейните права са били придобити от Д. И. П. на валидно и противопоставимо деривативно правно основание, а именно влязлото в сила постановление за възлагане. Прието е, че сключеният на 29.03.2013г. между Д. И. П. и С. К. Т. договор за покупко-продажба е породил вещно-транслативно действие за притежаваната от Л. Ж. ½ идеална част от имота и предявеният от нея ревандикационен иск за ½ идеална част от имота е неоснователен. С оглед данните по делото, а именно посочването на двуетажната масивна жилищна сграда в доклада на вещото лице за извършената оценка на имота по изп.д.№1618/2011г., в обявлението за насрочване на публичната продан по същото изпълнително дело, както и в постановлението за възлагане, така изложените от въззивния съд съображения не обосновават допускане на касационно обжалване по поставения от касатора Л. И. Ж. въпрос следва ли да се приеме, че купувачът на публична продан, участвал с наддавателно предложение за закупуване на земята, се счита за купувач и на построената в имота масивна жилищна сграда, при положение, че същата няма характер на спомагателна постройка. В ТР №5 от 18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС е прието, че правилото на чл.92 ЗС не намира приложение при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Доколкото обаче в настоящия случай сградата фигурира в постановлението за възлагане, върху нея е било насочено принудително изпълнение и е била описана и оценена от съдебния изпълнител, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение съответства на задължителната практика на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора Л. И. Ж. въпрос дали се считат за действителни действията по публичната продан, състояла се след настъпила перемпция на изпълнителното производство, тъй като по същество по този въпрос въззивният съд не е изразявал становище. В обжалваното решение е прието, че заявените за първи път с въззивната жалба на Л. Ж. правопогасяващи възражения за настъпила перемпция, която при това касае твърдяно бездействие на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и има за последица прекратяване на изпълнителното производство преди публичната продан, основаващи се на нови фактически твърдения и съставляващи изявления, създаващи правни последици, са преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК и е недопустимо да бъдат обсъждани по същество. Така изложените съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, касаеща настъпването на процусалната преклузия. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение