Определение № 27 от 20.01.2021 г. на ВКС по д. № 2978/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго – Про Продажби” АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №278/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение касаторът е осъден да върне на Д. Я. сумата от 6412 лв., представляваща заплатена от последния на 17.05.19 г. при първоначална липса на основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 18.04.17 г.-17.04.18 г. след извършена корекция на сметката на абоната за посочения обект на потребление в [населено място], за която сума е издадена фактура от 13.05.19 г. Сумата е присъдена ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл. 56 ПИККЕ с решение на ВАС, петчленен състав от 6.02.17 г. по адм.д. №2385/16 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до 51, включително?

3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизвестен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Намира, че поставените материалноправни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да не се създава правило, различно от установеното в закона и да се прилага нормата с истинския й смисъл.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на ел. енергия и страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия. Процесната сума е заплатена от ищеца на ответника. От доказателствата по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно. Разпоредбите на ПИККЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточно измерване и последиците от констатирането му са отменени с посоченото решение на ВАС. На осн. чл.195, ал.1 и чл.194 АПК подзаконовият акт се счита отменен от деня на обнародване на съдебното решение. В конкретния случай проверката е извършена на 27.11.18 г. Към този момент липсва нормативна уредба, регламентираща както процедурата по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури. Затова следва да се приеме, че ответникът не е доказал валидно правно основание за получаване на процесната сума.

При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.