Определение № 240 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3790/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2295/05.04.2013 год. на С. П. С., Е. И. П., М. И. П. и С. Д. В., всички от [населено място] чрез адв. Г. М. - АК С. срещу въззивно Решение от 28.02.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 20/ 2013 година на ОС – Сливен по извършване на делбата. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд по извършване съдебна делба на основание чл. 353 ГПК. До съдебна делба са допуснати следните недвижими имоти: 1./ НИВА-имот Nо * по КВС на [населено място], с площ от 2.401 дка м.”Д. д.”; 2./НИВА- имот Nо * по КВС на [населено място] с площ 4.402 дка м.”Е.”3./НИВА имот Nо * по КВС на [населено място] с площ от 2.490 дка м.”К.” 4./ НИВА - имот Nо * с площ от 10 дка в м.”А.” 5./ НИВА – имот Nо * по КВС на [населено място] с площ от 34.725 дка м.”Ю. д.”; 6./ НИВА- имот Nо * по КВС на [населено място] с площ 19.997 дка м.”Ю. д.”, 7./НИВА- имот Nо * по КВС на [населено място] с площ от 30.026 дка в м.”Т. п.”, 8./ ЛОЗЕ- имот Nо * по КВС на [населено място] с площ от 1.274 дка м.”М.”, с обща пазарна цена от 26 340 лв. От посочените имоти, с помощта на техническа експертиза са обособени 10 дяла, разпределени съответно между съделителите. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по / без посочване / евентуално чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че по правния въпрос, касаещ способа на извършената делба – този по приложението на чл. 353 ГПК, формулирани с оглед и на релевираните доводи, за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена, следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона, и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника А. И. С. се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване- конкретно формулиран въпрос който да е произнесен било в противоречие със задължителната или незадължителна съдебна практика, било такъв който да обосновава необходимостта от произнасяне с оглед на точното и еднакво прилагане на закона.Оспорва и наличие на основания по см. на чл. 281 т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение.Претендира разноски. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за съдебна делба на земи, с обща пазарна стойност от 26 340 лв., поради което същата се явява процесуално допустима. Преценявайки изведените с изложението към касационната жалба доводи като обуславящи изхода на спора правни въпроси, настоящият състав намира че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимостта от произнасяне с оглед на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно изискванията закона, касаторите дължат при допуснато касационно обжалване и пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, в конкретния случай равна на сумата 131.70 лв./ сто тридесет и един и о.70 лв./, вносима по сметка на ВКС 0бщо от всички касатори. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия