Определение № 2879 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1641/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Р. Н. Р. и С. К. Р., чрез адв.Х. Г. за изменение на постановеното по делото решение № 172/02.07.2025 г. по т.д. № 1641/2024 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. Молителите поддържат, че присъдените в полза на „Меридиан турс“ООД съдебни разноски за касационна инстанция в размер на 3168,44 лв. са недължими, тъй като обезсилването на решенията на САС и СГС и прекратяването на производството по делото е последица на независещи от тях обстоятелства – смъртта на техния наследодател, ищец по иска с правно осн. чл.74 ТЗ. Поддържат даденото с определение № 50220/07.11.2023 г. по т.д. № 2101/2022 г. на ВКС, I т.о. разрешение в аналогична хипотеза, че обезсилването и прекратяването следва да се извърши в закрито заседание без конституиране на наследниците и без присъждане на разноски за насрещната страна – ответник по иска. В условията на евентуалност искат намаляване на размера на присъдените разноски до 1250 лв. Считат за релевантен факта, че са приели наследството по опис и не е ясно дали активът на наследството ще надхвърли присъдената сума от 3 168,44 лв. В отговора на молбата „Меридиан Турс“ООД изразява становище за неоснователност на същата. ВКС констатира следното: Молбата по чл.248 ГПК се явява допустима – подадена в срок от надлежна страна. С постановеното по делото решение № 172/02.07.2025 г. по т.д. № 1641/2024 г. на ВКС, I т.о. е обезсилено решение № 27/12.01.2024 г. по в.т.д. № 582/2023г. на САС, поправено с решение № 199/26.03.2024г. по същото в.т.д. и потвръденото с него решение №556/26.04.2023 г. по т.д.№ 2111/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав и е прекратено производството по делото, като са осъдени Р. Н. Р. и С. К. Р. да заплатят на “Меридиан Турс“ ООД, [населено място] сумата от 3 168,44 лв., представляваща разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Разгледано по същество искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Приложение в случая намира хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК. Тъй като причината за недопустимост на предявените искове е настъпила в хода на висящо производство при вече постановени първоинстанционно и въззивно решение, за да приложи правилото на чл.293, ал.4 вр. чл.270 ГПК, касационният съд следва да постанови решение за обезсилване на обжалваното пред него въззивно решение и на потвърденото с последното първоинстанционно решение. Както вече е посочил и в цитираното касационно решение, настоящият състав на ВКС приема, че спецификата на касационното производство изключва възможността за произнасяне с решение във фазата по чл.288 ГПК, поради което и е било допуснато касационно обжалване. Касационното производство се развива с участието на наследниците на починалия в хода на процеса ищец по иска с правно осн. чл.74 ТЗ единствено с оглед възможността последните да упражнят правото си на защита и да изразят становище, вкл. и по спорния за допустимостта на исковете въпрос дали атакуваните решения на ОС на съдружниците в дружеството са от такова естество, че наследниците могат да продължат процеса, иницииран от техния наследодател. В конкретния случай наследниците на подалия касационната жалба съдружник в ООД Н. Р. са поддържали доводи за допустимост на исковото производство, а така също и за основателност на предявените искове, т.е. позиция противоположна на тази на ответника по касационната жалба и налагаща ангажиране от негова страна на процесуална защита и осъществяване на разноски за нея. Съобразно крайното правно решение по спора – за недопустимост на иска по чл.74 ТЗ и за обезсилване на постановените по него решения на СГС и САС, по правилото на чл.78, ал.4 ГПК, сторените от ответника разноски следва да се възложат за заплащане от настоящите молители. Неоснователно е възражението, че приемането по опис на наследството на Н.Р. от неговите наследници е релевантен за произнасянето по отговорността за разноски в касационното производство въпрос. В разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че при приемането на наследството по опис е без значение стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. Така и в практиката на ВКС, обективирана напр. в решение по чл.290 ГПК – решение № 297/05.06.2025 г. по гр.д. № 4979/2023 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че в производството по установяване вземането на кредитор на наследството съдът не следва да определя стойността на получените по наследство активи, нито да редуцира отговорността на приелия по опис наследството, а това следва да се осъществи при изпълнението. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК. Преценката на съда при сезиране от загубилата делото страна с искане за намаляване на възложените в нейна тежест разноски, сторени от насрещната страна, за адвокатско възнаграждение се изразява в проверка дали размерът на присъденото възнаграждение е съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024 г. по дело C-438/22, нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да се прилага от съда в частта, в която е предвидено ограничение /не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв/, защото противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС. Посочените в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв размери на адвокатските възнаграждения могат да служат на съда единствено като ориентир при произнасянето по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, но не са обвързващи за него. Проверката на горепосоченото съответствие се извършва от настоящия състав на ВКС при съобразяване на вида на спора – конститутивни искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОСС в ООД. Отчита се специфика при конкретния спор – настъпила смърт на ищеца /след подаване на касационната жалба/ в хода на висящо исково производство и поставяне на въпроса за допустимостта на процесуалното правоприемство с оглед характера на защитаваните с предявените искове по чл.74 ТЗ права, по който се спори и в открито съдебно заседание пред ВКС, а така също наследниците на починалия ищец поддържат и неговите оплаквания по същество на касационната жалба. Произнасяне в практиката на ВКС по така очертаната проблематика извън общите насоки по ТР №1/2002 г. на ОСТК на ВКС и посоченото в молба на ответника от 25.07.2024 г. решение № 186/30.01.2016 г. по т.д. № 2410/2015 г. на ВКС, I т.о. към момента на подаване на последната липсва. Съответно горните констатации обуславят преценката за вида и количеството на извършената от адвоката работа за защита на ответника в настоящето касационно производство – подаване на отговор на касационна жалба с обективирана в него защита по наличието или не на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по същество на жалбата; подаване на молба с оглед настъпила в хода на процеса смърт на ищеца и обосноваване в същата на доводи за недопустимост на конститутивните искове, тъй като те са за защита на ненаследими неимуществени права по членствено правоотношение на съдружник в търговско дружество. Следователно в хода на процеса са настъпили нови обстоятелства, които са довели до развитие в защитната позиция на ответника, което следва да се отчете като усложнение в производството. Всички тези обстоятелства определят по-висока правна и фактическа сложност на делото. Наред с това, трябва да бъде отчетено, че пред касационния съд е проведено и открито съдебно засадение с участие на процесуален представител на ответника с депозиране на писмена защита и вземане на устно становище по наведените в същото заседание доводи на касаторите. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че разноските за заплатеното от ответника на упълномощения адвокат възнаграждение за защита в касационното производство, следва да се присъдат в определения вече с решението размер от 3 168,44 лв. с ДДС. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение