Определение № 298 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5926/2013 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 18.07.2013 год. по гр. д. № 1312/2013 год. въззивният Варненски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение от 11.03.2013 год. по гр. д. № 4823/2012 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените против Д. М. М. искове за признаване за установено, че същият не е собственик на поземлен имот № 506 с площ от 490 кв. м., находящ се в [населено място], м. „Я. п.” и прекратил производството по делото, като присъдил в полза на ответника направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Въззивното решение е обжалвано от ищците в производството с т. н. частна жалба, с оглед прекратяването на производството по предявените от тях искове /обусловено от обезсилване на първоинстанционното решение поради извод за липса на правен интерес от предявяването им/ и съгласно указанието в решението относно начина на обжалването му. Поддържат се оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност с искане за обезсилването му, респ. отмяна. Подадената жалба по същество представлява касационна жалба против въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното такова и производството по предявените искове е прекратено, като недопустимо. В приложеното изложение се поддържа наличието на всички основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като са формулирани правни въпроси, касаещи най-общо недопустимостта на съдебното решение при произнасянето по непредявен иск, тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск и установяване на правния интерес от предявяването му, както и относно нищожността на решението на поземлената комисия в хипотези на промяна на способа за възстановяване на собствеността и подписването му от лице, което не е член на комисията. Приложена е и цитираната съдебна практика. Ответникът Д. М. М. в представения писмен отговор, чрез пълномощника му адв. Д. А., поддържа становище за недопустимост на подадената жалба поради цената на иска под предвидения в закона размер от 5 000 лв. Евентуално поддържа и становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното: Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена под 5 000 лв. и по разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията за този извод са следните: Предявеният отрицателен установителен иск за собствеността на описания в исковата молба спорен имот е предявен при действието на ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 год., в сила от 1.03.2008 год. и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената му се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 49 от първоинстанционното производство удостоверение от [община], представено от ищците, е видно, че данъчната оценка на спорния имот е в размер на 3 160.50 лв. С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца - чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявения иск е тази, посочена като данъчна оценка на имота в представеното от ищците, сега касатори, удостоверение от общината и тя е под 5 000 лв. Въз основа на това удостоверение е и посочената в молбата им от 22.05.2012 год. цена на иска, на база на която е и определена внесената държавна такса. Поради това, че решението по въззивното дело е с цена на предявения иск под 5 000 лв., то не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената против него касационна жалба следва да се върне на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение