Определение № 954 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 707/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Ч. Е. България” АД, гр.София срещу определение № 9126/21.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 4323/10г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната му жалба против определение № 133/15.12.2009г. по гр.д.№ 11713/10г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “Б. строй”ЕООД, гр.София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, а именно: идентичност между две висящи дела, поради което първоинстанционният съд правилно е прекратил по-късно заведеното дело. Частният жалбоподател не е поставил конкретен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и не е мотивирал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа изцяло възпроизвеждане на законовата норма и на мотивите на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, както и фактите по конкретния спор. В случая, проверката, която е осъществена от въззивния съд е изцяло досежно сравнение на периодите, за които е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което правен въпрос не е налице. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд