Определение № 143 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. Д., чрез пълномощника му адв. Н. С. против определение № 260124/09.03.2021 г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по в.ч.гр.д. № 55/2021 г., с което е потвърдено определение № 260245/10.02.2021 г. по гр.д. № 3242/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол за прекратяване на производството па делото на основание чл.129, ал.3 ГПК. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението, обективирано в частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, който са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като въпросите са следните: 1/ Към кой момент съдът се произнася по допустимостта, относимостта и необходимостта от приемането на представените с исковата молба писмени доказателства; 2/ С представянето на удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР, изпълнено ли е условието за редовност на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК и 3/ Кога съдът се произнася по материалната доказателствена сила на представеното удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР – при предявяване на иска, с доклада по делото или с постановяване на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: За да потвърди определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.1, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТОССР поради неотстраняване в срок на нередовността на исковата молба, въззивният съд е приел, че дадените указания от първоинстанционния съд са изрични и точни и са съобразени с разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗУТОССР, съгласно която искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл.5 е нередовна и същата се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му и ако то не бъде представено в 7 дневен срок, исковата молба се връща. В случая представеното от ищеца удостоверение е подписано от лице без представителна власт по отношение на работодателя, което обстоятелство се приравнява на липса на удостоверение. Въззивният съд е приел, че на ищеца са дадени ясни и точни указания да посочи кое е лицето, подписало удостоверението и да удостовери представителната му власт по отношение на работодателя – „Демирев ТН“ ЕООД. В изпълнение на указанията ищецът е посочил кое е подписалото документа лице, като е поддържал, че същото е упълномощено от работодателя, но не е представил доказателства за представителната власт на това лице -пълномощно, заповед и др. по отношение на работодателя. При тези данни, въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд, че указанията му не са изпълнени в цялост. Приел е, че липсата на доказателства за упълномощаване на лицето, издало удостоверението по чл.5 ЗУТОССР от името на работодателя, се приравнява на липса на представено удостоверение и е основание за връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовността й. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че съдът му е дал указания да уточни само кое е лицето, подписало удостоверението, тъй като видно от полученото от пълномощника на ищеца съобщение, на последния е указано да представи и доказателства за представителната власт на това лице, което указание обаче не е изпълнено. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поставените първи и трети въпрос не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са с обуславящо значение за преценката на съда по редовността на исковата молба. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса дали с представянето на удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУТОССР е изпълнено условието за редовност на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК, тъй като отговорът на този въпрос е даден с установеното в трайната практика на ВКС разрешение относно изискването на чл.5, ал.1 вр. чл.4, ал.2 ЗУТОССР за представяне с исковата молба на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че документите са загубени или унищожени. Съгласно практиката на ВКС /решение № 217 аг 3.10.2014 г. по гр.д. № 223/2014 г., III г.о., определение № 277/13.06.2018 г. по ч. гр.д. № 2052/2018 г., IV г.о., определение 136/9.04.2020 г. по ч. гр.д. № 484/2020 г., III г.о., удостоверението, издавано от работодателя по чл.5, ал.1 ЗУТОССР, представлява особена процесуална предпоставка за предявяване на иска по реда на посочения закон, както и че съгласно чл.4, ал.3 ЗУТОССР исковата молба, към която не е приложено удостоверение по чл.5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му и ако то не бъде представено в 7 дневен срок, исковата молба се връща. Обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението на първоинтстанционния съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК – поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, съответства на посочената съдебна практика. Представеното от ищеца удостоверение не е подписано от работодателя, а от друго лице, за което въпреки ясните и конкретни указания на съда, не са представени доказателства за неговата представителна власт, доколкото ищецът е твърдял, че то е упълномощено от работодателя „Демирев НМ“ЕООД, представлявано от М. Д. Н.. Доколкото отговорът на въпроса се извежда от нормите на чл.5, ал.1 вр. чл.4, ал.2 и ал.3 ЗУТОССР, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и доколкото по тях има създадена последователна съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя и не намира основание за нейното преразглеждане или изменение, то не е налице сочения от касатора допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,