Определение № 572 от 09.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 814/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 18492/08.06.2012 год. на [фирма] подадена чрез адв. К. Ж. АК-В. срещу въззивно Решение Nо 835 от 27.04.2012 година по гр.д. Nо 1849/2010 година на ОС-Варна по отхвърления иск по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение Nо 2568/09.07.2010 година по гр.д. Nо 830/2007 г. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] ревандикационен иск срещу [фирма] София на обособена част от к/с „С. К. и Е./ х./ ”АД- а именно хотел „Ч.” с обща ЗП от 2 024 кв.м и Р. от 5764 кв.м.. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът като правоприемник на ДФ”Д.”, поел съответната част от д. ф. ТК”Б.- З. п.”, не е доказал какво точно имущество е прието при преобразуването на държавната фирма по разделителен протокол, като по делото липсват приемо-предавателни протоколи.конкретно в случая не е доказано, че ДФ”Д.” е получила като дълготраен материален актив, включен в капитала на търговското дружество, претендирания имот.Не са представени доказателства, от коитоп би могло да се устснови коя е”съответната част” от активите и пасивите на ТК’Б.-З. п.” е преминала в ДФ’Д.”, образувана с Решение Nо 5 /24.04.1990 година на КТ при МС и дали процесния имот е част от това имущество. Прието е, че към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество няма доказателства процесният имот да е бил предоставен на предприятието за стопанисване и оперативно управление, съответно да е включен в капитала му а акта за преобразуване, независимо от отразеното по А., поради това не са осъществени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ за преминаване на собствеността върху дружеството, а последващото включване на имота в капитала на приватизиращото дружеството не е произвело вещно-правно действие.” С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила- неправилно тълкуване на факти, нарушения на материалния закон – чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроси, които могат да бъдат обобщени в смисъл - при наличие на данни относно извършено правоприемство - А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./, както и за тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34 ал.2 ППЗДОбП / отм./, с довод, че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др. В срока по чл.287 ГПК е постъпило писмено становище-отговор от ответника по касация- „С.”АС София, с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване и евентуалната основателност на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и изискванията за цена на иска над минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. като цена на предявения и разгледан вещен иск. За да бъде селектирана касационна жалба на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС, изведеният от касатора въпрос, който се сочи като противоречиво разрешаван от съдилищата, следва преди всичко да е от категорията на обуславящите изхода на спора т.е. пряко да е обусловил постановения с обжалваното решение правен резултат. След преценка на изведените от касатора и защитата му въпроси с оглед на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по формулираните правни проблеми, обуслови крайния резултат, постановен с решението на въззивния съд, тъй като развитата теза на съда при тяхното решаване сочи на противоречие със становището на съдилищата по цитираната незадъ6лжителна съдебна практика. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на сумата 8717 лв. / осем хиляди седемстотин и седемнадесет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС, което да му бъде надлежно съобщено.При невнасяне на пропорционалната ДТ в седмичен срок от получаване на съобщението, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия