Определение № 2102 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3926/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез М. Гърков – ст. инспектор в ТД на КПКОНПИ - В., против решение № 126/06.07.2023 г. по в.гр.д. № 215 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която като частично е потвърдено и частично е отменено решение № 260001/15.03.2023 г., постановено по гр. д. № 47/2019 г. на Окръжен съд Шумен, е отхвърлен иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против Б. Ф. Х. и М. Р. Х. за отнемане на основание чл. 142, ал.2, т.2 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот – нива с площ от 26.696 дка, трета категория, местност „К. Екенлик“, имот № 004010 по плана на с Изгрев, общ.Венец с пазарна стойност към момента на придобиването 8 542,72 лв.; лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 22.03.2011 г. с променен рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към момента на придобиването 5 210 лв.; лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ6444Ак, придобит на 16.04.2015 г. с пазарна стойност към момента на придобиването 10 208 лв., както и на сумата от 287,57 лв. от Б. Ф. Х., налична по разплащателната й банкова сметка № 17355618 в Банка „ДСК“ ЕАД. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че то е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът: Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер? Изложени са съображения, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва формирана практика на ВКС по него. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на „значително несъответствие“. Насрещните страни – Б. Ф. Х. и М. Р. Х., чрез адв. Е. С., поддържат становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на доводите за неправилност на решението, изложени в касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за настоящата инстанция. За да потвърди частично решението на първата инстанция в отхвърлителната му част относно недвижимия имот и да отмени частично същото в уважената част относно леките автомобили и наличната сума по банковата сметка на ответницата, предмет на иска по чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на процесното имущество, въззивният съд е съобразил задължителните постановки по приложението на ЗПКОНПИ, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС. Според тях не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 от ДР на закона получените от проверяваното лица парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според тълкувателния акт незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие и само ако такова превишение и релевантно несъотвествие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в пкрая на изследвания период е незаконно придобито. Съобразени са и мотивите на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото / не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. При така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел, че евентуален „нетен доход“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на закона в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се прибавя към установеното налично имущество. Ето защо, евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на закона. При съобразяване на гореизложеното и на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че цялото придобито от ответниците имущество /без неналичните суми/ в процесния проверяван период са четири леки автомобила /един от които не е претендиран за отнемане, а друг – трансформиран в придобиване на претендирания за отнемане л.а. „Опел“, модел Вектра, както и налична сума в размер на 287,61 лв. или стойността на цялото придобито имущество през проверявания период и налично в края му е на обща стойност от 29 558,33 лв., т.е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваните лице в процесния период над 150 000 лв. и съответно липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник, т.е. искът е неоснователен. При така изложените изводи на въззивния съд повдигнатият въпрос е решаващо произнесен от него, но той няма претендираното от касатора значение и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий. Въпросът не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени с т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от промяна или осъвременяване, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Съгласно утвърдената практика на ВКС /решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Ето защо, не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваните лице, превишаващи брутните им приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение. В конкретния случай въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото от ОСГК на ВКС тълкуване и утвърдената казуална практика на ВКС, поради което не е налице нито основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, нито това на ал.2, предл.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответницте по касационната жалба следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените за настоящото производство съдебни разноски в размер на 3 000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,