Определение № 752 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Х., подадена чрез адв.Ш. срещу въззивно решение №510 на Хасковски окръжен съд, постановено на 12.12.2013год. по в.гр.дело №839/2013год. В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение №281 от 20.09.2013г., постановено по гр. д. № 497/2013г. по описа на Районен съд - [населено място] е отхвърлен предявеният от В. И. Х. против [фирма] [населено място] иск по чл.200 КТ за присъждане обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на претенцията. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което се сочи наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представен писмен отговор чрез адв.С. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в обжалваната част - в частта на произнасянето по заявената претенция за заплащане на разходите, свързани със закупуването на храна за специален хранителен режим за бъдеще време – по 248 лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца, е допустима. Подадена е в срок от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Касационната жалба в останалата й част, насочена срещу въззивното решение в частта на произнасянето по останалите обективно съединени претенции по чл.200 КТ, е върната с влязло в сила разпореждане с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК. Въззивното решение в тази му част е влязло в сила. За да се произнесе по допустимостта на касацонното обжалване ВКС съобрази следното: За да отхвърли заявената претенция като неоснователна съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата страда от професионално заболяване, породено от работата в дружеството ответник и признато за такова по надлежния ред; че представените документи, както и приетата експертиза, доказват заболяването, което е пожизнено, прогресивно и с неблагоприятна прогноза, примерни схеми на животоподдържащи лечение и хранене, както и ангажирането на отговорността на работодателя за предходен период; че отговорността в хипотезата на чл.200 от КТ на работодателя изисква установяване на претендираните вреди чрез пълно и главно доказване относно настъпването им и конкретното им имуществено измерение. Приел е, че ищцата не е доказала разход на средства за специална храна и спазване на специален хранителен режим, като посочения от вещото лице. Обосновал е извод, че безспорно заболяването на ищцата е установено като пожизнено, но обезщетение за бъдещи вреди не се следва, тъй като те са неустановими по размер, предвид наличието на много неизвестни фактори - цени на храни, инфлация, необходимости на организма на ищцата, както и поради това, че няма гаранции дали въпросната сума ще се използва целево, предвид настоящата недоказаност на претенцията и липсата на установени разходи за специализирана храна. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите, уточнени от съда с оглед предмета на касационното обжалване:„ Могат ли да се установяват имуществените вреди равностойни на разходите за специален хранителен режим при професионално заболяване въз основа на заключение на вещо лице за необходимите разходи за храна при животоподдържаща диета или са необходими и други доказателства?” и „ Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди от пожизнено професионално заболяване?” Във връзка с първия въпрос се позовава се на Решение №243 от 01.04.2010г. по гр.д.№772/09г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, в което е прието по същия правен въпрос - по въпроса за възможността да се присъди обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване въз основа на заключение на вещо лице относно необходимостта от диетично хранене, без да е необходимо спазването на хранителния режим да се доказва с други доказателства, е прието, че експертизата е достатъчна за установяване спазването на хранителния режим, когато е налице категорично заключение на вещото лице, че посочените и оценени в експертизата храни са животоподдържащи с оглед заболяването. Във връзка с втория въпрос се позовава на Решение №155 от 22.02.2010г. по гр.д.№3836/08г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, в което е прието, че няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а рамерът -установим. Въпросите на касатора обуславят решаващите изводи на съда, като е налице и поддържаната специфична предпоставка за достъп до касация – чл.280 т.1 ГПК. Правните разрешения на въззивния съд по поставените от касатора въпроси са в противоречие с правните разрешения по същите въпроси, дадени с цитираните актове на ВКС от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Предвид това е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,