Определение № 198 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 60/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Е. Р. С. срещу въззивно определение № 412 от 17.10.2011г по ч.гр.дело № 793/2011г на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено определение №97 от 06.07.2011г на Сливнишки районен съд. Съдът е отказал да разгледа молба за допълване на решение по чл. 250 ал.1 от ГПК В изложение се поставят три въпроса: Налице ли е произнасяне по иск относно родителски права на лице от акта за раждане на детето, ако диспозитивът на решението е относим за лице, невключено в акта за раждане. Непълно или недопустимо е решение, което съдържа диспозитив срещу непризнато за родител лице,а не съдържа диспозитив срещу доказано като родител лице, когато доказаният родител е „субект на иска”. Допълването на диспозитив на решение ,за да е относим за две лица с различни имена ,включени в делото ,ако не е доказана идентичност ,ще бъде ли промяна на резултата ,или би имало характер само на допълнение на диспозитив. Въпросите се обвързват с довод, че броя имена на посочения баща на децата налагат съответни на този брой съдебни диспозитиви, по иска с правно основание чл.132 ал.1 т.1 от СК.В този смисъл е било поискано допълване на решението, с което искът е отхвърлен поради недоказана пасивна легитимация на ответника, който е един. Цитиран е чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените въпроси да са обосновано свързани с основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 т.1- 3 от ГПК. В изложението не липсват формулирани въпроси, но липсва обосновка и довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК, свързано с повдигането им по конкретното дело. Първият въпрос съдържа своя отговор, вторият въпрос е предпоставен от алтернативност (непълно или недопустимо) при която правният отговор не се вмества в алтернативите,тъй като липсва условието за тях. Същата по своята логика е и формулировката на третия въпрос, като се коментират евентуални последици от съдебното решение, които нямат връзка с производството. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е свързано с прилагането на правните норми ,което пък свързва обосновката по този критерии с нормативното регулиране, посредством закона, като източник на правото .Няма източник на правото, по силата на който да се счита, че твърдението за факт е разнозначно на искане към съда ;че не исковата молба, а писмените доказателства сочат ответника; че твърдението на ищцата едно лице да има различни имена, процесуално води до извод за двама ответници и че ако съдът е отхвърлил иска срещу страна, установено индивидуализирана по име, съгласно чл. 250 от ГПК следва да се произнесе по отношение още един ответник - този, за когото не е установено да е същото лице с други имена, използвани в друга държава. Неоснователно е позоваването на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане на ясна по съдържание и приложно поле правна норма ,във връзка с която е налице и трайна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.