Определение № 388 от 05.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 112/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК Образувано е по частна жалба на В. В. В.-К. със съдебен адрес [населено място] ,срещу въззивно определение № 3467 от 21.12.2010г по ч.гр.дело № 3171/2011г на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.09.2011г РС [населено място] на основание чл. 119 от ГПК, за изпращане на образувано по иск за развод дело, на Софийски районен съд, по отвод за местна подсъдност. Жалбоподателката поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалните въпроси „ кой е родово компетентния съд ,който следва да разгледа брачен спор (брачно дело ) страни по които са български гражданин и гражданин на държава, която не е член на ЕС, при условие, че роденото дете пребивава и се отглежда от майката”.Следващия въпрос е доколко са приложими конкретно посочени разпоредби от Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г при определянето на компетентния съд, при спор относно развод и отношението на тези норми към чл. 105 ГПК.. Изтъква се, че на поставените въпроси не е даден отговор в практиката ,аргументира се наличието на празнота в закона Ответникът по жалбата не е заявил отговор Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е свързан с решаващите съображения на съда, постановил обжалвания акт и да е от значение спорния предмет, разрешен с обжалвания акт. Не е бил преценяван, нито повдиган въпрос за родова подсъдност, или за компетентност на българския съд, като съд по обичайно местопребиваване на ищеца по правилото на чл. 3 от Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г, спрямо компетентност на друг съд на държава –членка на ЕС ,или въпрос за «по –подходящия съд за разглеждане на делото в най добър интерес на детето » (чл. 15 от Регламент ЕО №2201/2003 ). Въззивният съд не се е занимал и не е бил предмет на обжалваното първоинстанционно определение въпросът за родовата подсъдност, а този за местно компетентния български съд, по отвод на ответника, позовал се на постоянния си адрес по иск за развод – иск, при който местната подсъдност се определя по общите правила ,когато съпрузите не живея заедно Разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за местно компетенния съд по иска, обусловил в случая и решаващите изводи, че делото е подсъдно на друг районен съд предвид основателния и своевременен отвод на ответника, е принципно въпрос изяснен в практиката на ВКС, предвид вече постановено по чл. 274 ал.3 ГПК определение по ч.гр.д№569/2011 ІІІ г.о. Въззивното определение е съобразено с тази практика. От общата разпоредбата на чл. 105 ГПК следва, че искът за развод е местно подсъден на съда, в района на който остветникът има постоянен адрес. Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната,когато той е различен, преценяват се обстоятелствата по чл. 119 ГПК. Местната подсъдност не е служебен въпрос ,съдът е длъжен да съобразява възражението ,когато обстоятелствата, изтъкнати от ответната страната, са установени. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба, която го урежда, в съответствие с трайната практика. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.