Определение № 60789 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Д., конституирана на мястото на починалия в хода на производството на 21.12.2020 г. ответник по исковете М. П. Д., против решение № 260028/12.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 165/2020 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 107/24.06.2020 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на Районен съд - Исперих, с което са уважени предявените от М. Д. Б. срещу М. П. Д. искове, като на основание чл. 40 ЗЗД е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран като нива от 30.524 дка с идентификатор № **** по КККР на [населено място], общ. И., обективиран в нотариален акт № 95/26.10.2018 г., том V, рег. № 6218, дело № 646/2018 г. по описа на нотариус П. А., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд - Исперих, сключен от ответника М. П. Д. във вреда на ищцата на цена, значително под действителната пазарна цена на имота и М. П. Д. е осъден да предаде на ищцата владението на имота, предмет на обявената за недействителна сделка на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „За да се счете, че упълномощителят действа добросъвестно и в интерес на пълномощника при сключване на договор за покупко-продажба за разпореждане с имот, когато той действа в рамките на предоставената му представителна власт /дадено му е право сам да определя продажната цена на имота/, коя цена следва упълномощителят да се стреми да договори – пазарната цена на имота към момента на сключване на сделката, средната пазарна цена на имота към момента на сключване на сделката или при определяне на продажната цена същият може да слезе и под данъчната оценка на имота?“; 2. „Когато интересът на пълномощника е формулиран в упълномощителната сделка /както е в настоящия случай – пълномощникът е овластен да уговаря цената и условията по сделката по негова преценка, вкл. и да договаря сам със себе си/ действа ли във вреда на представлявания пълномощник, който договаря продажна цена на имота малко над данъчната оценка на същия?“; 3. „Във вреда на представлявания ли е сключен договор за покупко-продажба на цена малко над данъчната оценка на имота, когато пълномощникът е овластен и безвъзмездно да се разпорежда с имота чрез дарение?“; и 4. „Добросъвестен съдоговорител ли е пълномощникът, който договаря сам със себе си и избира да сключи договор покупко-продажба на цена малко над данъчната оценка /когато е овластен да определя продажната цена по сделката/ и по-ниска от пазарната цена, пред това да сключи договор за дарение сам със себе си и да се овъзмезди безвъзмездно?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 29/22.03.2017 г. по гр. д. № 2955/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, IV г. о., а третият и четвъртият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация М. Д. Б., подаден чрез адв. К. Х., в който се излагат съображения за недопустимост на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран като нива от 30.524 дка с идентификатор № **** по КККР на [населено място], общ. И., обективиран в нотариален акт № 95/26.10.2018 г., том V, рег. № 6218, дело № 646/2018 г. по описа на нотариус П. А., с рег. № *** на НК и район на действие Районен съд - Исперих, сключен от ответника М. П. Д. във вреда на ищцата М. Д. Б. – на цена, значително под действителната пазарна цена на имота на основание чл. 40 ЗЗД и М. П. Д. е осъден да предаде на ищцата владението на имота, предмет на обявената за недействителна сделка на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Въззвиният съд е приел, че със сключване на процесния договор за продажба е налице увреждане интересите на представляваната М. Д. Б., тъй като е сключен чрез пълномощника й при неизгодни за нея условия – на цена, многократно по-ниска от действителната съгласно приетата по делото СТЕ. Изложил е, че към датата на сделката интересът на ищцата-упълномощител е бил измерим с оцеляването й. От съдържанието на самото пълномощно се следва, че интересът на ищцата е изисквал срещу евентуалното прехвърляне на своето имуществото да си осигури било насрещно задължение да бъде гледана и издържана, било еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила в степента, необходима за нейното оцеляване и достойно съществуване. Сключвайки сделката и договаряйки като пълномощник последиците й изцяло в интерес на себе си като приобретател, М. П. Д. не е зачел интереса на ищцата и в резултат на така предприетите от нейно име правни действия последната е останала без имота и без средствата, които една добросъвестно уговорена и извършена продажба би й донесла. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключва от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела. В случая предметът на спора, разгледан от въззивния съд са посочените по-горе искове, предявени в съотношение на обусловеност, съответно иск за недействителност на договор за продажба на недвижим имот – нива с идентификатор № **** по КККР на [населено място], общ. И., с площ от 30.524 дка на основание чл. 40 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за предаване на владението върху посочения недвижим имот. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, размерът на цената на иска е: по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2. В първоинстанционното производство по делото /л. 44/ е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на главния иск е 3589,60 лева, т. е. под 5000 лева. Размерът на цената на разгледания обусловен иск за връщане на даденото по облигационната връзка се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. стойността на имуществото и той също е под 5000 лв. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА – адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но следва да не е по-нисък от посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая – съгласно чл. 9, ал. 3 - за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е в размер на 500 /петстотин/ лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.