Определение № 60774 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б про гейминг“ ООД против решение № 260458 от 01.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1734 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 състав, с което е оставено в сила решение № 4971 от 27.12.2019 г. по гр. д. № 3613 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството срещу В. И. В. иск за установяване съществуването на вземане в размер на 10 500 евро, представляващо неустойка по чл.7 от договор за спонсориране на състезател по електронни спортове от 1.09.2018 г., за която сума е издадена заповед № 10696 за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 18604 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.280, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на вземане по ненаименован договор правен анализ на целия договор, а не само на неустоечната клауза, която е обявена за противоречаща на добрите нрави, в резултат на което искът не е уважен?

2. Допустимо ли е неизправната страна да се освободи от заплащането на неустойка с възражение, че тя е уговорена само за обогатяване на другата страна и поради това противоречи на добрите нрави?

3. Може ли да се отхвърли искът по размер, без да бъде отхвърлен той по основание?

4. Може ли въззивната инстанция да постанови решение, без да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, нито да изложи собствени мотиви, които да разрешат спора между страните въз основа на закона?

5. Допустимо ли е пряко приложение на чл.26 от ЗЗД, без да е приложен чл.92, ал.1 от ЗЗД?

6. Може ли съдът да постанови нищожност на неустоечната клауза, без да изследва действителното съдържание на договора?

7. Ако обогатяването е в пряка зависимост/последица от поведението на контрагента, може ли да се счита, че чрез поведението на последния, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му, той има за цел да обогати другата страна по договора, а не да избегне изпълнението? Следва ли в този случай другата/изправната страна да понесе двойна вреда, която се изразява в пълно неизпълнение на договора от една страна, а от друга-в невъзможност да бъде компенсирана за него?

Ответникът по касационната жалба В. И. В. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

След възражение срещу издадена заповед за изпълнение „Б про гейминг“ ООД е предявило срещу В. И. В. иск за установяване съществуването на вземане в размер на 10 500 евро, представляващо неустойка по чл.7 от договор за спонсориране на състезател по електронни спортове от 1.09.2018 г.

В отговора на исковата молба ответникът В. В. е повдигнал възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави и принципа на справедливостта, тъй като надхвърля обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция и цели неоснователно обогатяване на дружеството. Общото задължение на това дружество по договора е в размер на 6 000 лв./500 лв. месечно за една година/, а уговорената неустойка е 10 500 евро. Евентуално е предявил и възражение за прекомерност на размера на претендираната неустойка.

Пловдивският районен съд се е позовал на разясненията, съдържащи се в т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, според които всяка неустойка, уговорена между страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства. В настоящия случай договорената неустойка е в размер на 10 500 евро при предсрочно прекратяване на договора и преминаване в състава на друг отбор. Общото подпомагане, което ответникът би получил за срока на договора, възлиза на 6 000 лв., а реално получената сума е за един месец в размер на 500 лв. От тази нееквивалентност на престациите първоинстанционният съд е достигнал до извода, че още при сключване на договора неустойката не отговаря на присъщите и цели, а е създадена възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Ето защо е приел, че се касае за нищожна клауза за неустойка, поради което е отхвърлил предявения иск.

Във въззивната жалба представителят на дружеството е заявил, че посредством неизпълнението си ответникът е осуетил възможността това дружество да спечели парични награди в предстоящите състезания по електронни спортове, повлиял е отрицателно върху останалите членове на отбора на дружеството, съществено е уронил доброто име и репутацията на дружеството, попречил е дружеството да получи парична сума срещу прехвърлянето на ответника в друг отбор. Затова клаузата за неустойка не е предназначена за обогатяване на кредитора, а служи за типичната и обезщетителна цел. Въззивният съд обаче не е възприел тези доводи, а се е съгласил с извода на първоинстанционния съд за нищожност на неустойката. Приел е, че неустойката е уговорена в такъв размер, който надвишава трикратния размер на сумата, която по договора би получил ответникът за спонсорирането му и за участието в отбора на ищеца. Следователно тази неустойка е уговорена, за да се обогати ответникът, с което се накърняват добрите нрави. Ето защо Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение.

От съдържанието на така постановеното въззивно решение не може да се достигне до извода, че е очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни противоречия или противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.

Въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора, поради което разрешението на четвъртия въпрос съответства на приложимата практика на ВКС и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Приемайки за основателно възражението на ответника, че клаузата за неустойка е нищожна, съдът е счел за неоснователен предявения иск за заплащане на неустойка, затова изобщо не е обсъждал неговия размер. Следователно е невярно твърдението на касатора, съдържащо се в третия въпрос, че съдът бил отхвърлил иска заради недоказването на неговия размер, без да го отхвърли като неоснователен. Ето защо този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

Разглеждането на възражението за нищожност на неустойката логично предхожда произнасянето по възражението за прекомерност на неустойката. Ако съдът констатира нищожност поради противоречие с добрите нрави съгласно указанията на т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСTK, както е сторил в случая, не е необходимо да се произнася по другите възражения на ответника и искът за заплащане на неустойка подлежи на отхвърляне. В този смисъл и в съответствие с практиката на ВКС са дадените разрешения на втория и петия въпрос на касатора, поради което по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

В мотивите на на т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСTK е посочено, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Изброени са примерни критерии като естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Такива критерии теоретично биха могли да бъдат извлечени посредством правен анализ на целия договор и от действителното му съдържание/първи и шести въпрос на касатора/. В случая обаче ориентири в самия договор относно очакваните за дружеството вреди и съответно съотношението им с размера на неустойката не могат да бъдат установени. Липсват каквито и да било доказателства за твърденията на дружеството относно значителния размер на наградите, които са пропуснати, за уронването на доброто име и репутацията, за размера на паричните суми, които дружеството би получило срещу прехвърлянето на ответника в друг отбор. Затова единственият обективен критерий за преценка дали неустойката изпълнява присъщите си цели, или служи само за обогатяване на дружеството, е съотношението между уговорената в полза на ответника престация и размера на неустойката, който критерий въззивният съд е съобразил.

Седмият въпрос на касатора не е относим към спора относно нищожността на неустойката и съдържа невярното твърдение, че дружеството не може да бъде обезщетено за причинените вреди. Установената нищожност на клаузата за неустойка не е пречка дружеството да предяви иск за обезщетение за тези вреди, като ги докаже по основание и размер.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение