Определение № 1972 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1204/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. А. Л. – С. срещу решение № 328 от 17.03.2023 г. по в. гр. дело № 757/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която след отмяна на решение № 901018 от 27.08.2021 г. по т. дело № 42/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Р. В. М. и И. С. М. иск за установяване, че двамата дължат солидарно на банката сума в размер на горницата над 7 387,35 евро до 23 681,19 евро, равняваща се на 16 293,84 евро – вноски по възнаградителна лихва с падежи през периода от 28.11.2008 г. до 28.09.2016 г. като погасени по давност, както и в частта за разноските. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че съдебният състав неправилно е приел, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията за главница и лихва по погасителните вноски по договора за банков кредит, е моментът на изискуемост на съответната вноска. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС и конкретни решения на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията за главница и лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит и има ли отношение настъпването на предсрочната изискуемост за течението на давностния срок за вече падежирали вноски? Ответниците Р. В. М. чрез процесуален представител адвокат С. Б. и И. С. М. чрез процесуален представител адвокат П. Н. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС е постановено по различен въпрос – за тълкуване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД относно момента на започване на течението на шестмесечния срок за ангажиране на отговорността на поръчителя, голяма част от посочените от касатора решения са неотносими, защото съдържат произнасяне по други въпроси, а решение № 50173/13.10.2022 г. по т. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г. о. представлява единична практика, която не кореспондира с преобладаващата практика на ВКС. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното: Въззивният съд е констатирал наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД и ответниците Р. В. М. и И. С. М. по договор № 022 LD-И-000256/20.10.2008 г. за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответниците банков кредит в размер 32 700 евро за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Приел е, че във въззивното производство не се оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена надлежно и действието й е проявено на 28.08.2019 г., както и че задълженията за главница и възнаградителна лихва следва да се отчитат по първоначалния погасителен план и първоначално определения договорен лихвен процент 10,75%. За да отхвърли иск за установяване, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на горницата над 7 387,35 евро до 23 681,19 евро, равняваща се на 16 293,84 евро – вноски по възнаградителна лихва с падежи през периода от 28.11.2008 г. до 28.09.2016 г., съдебният състав се е аргументирал с изтекла погасителна давност по съображения, че началният момент, от който започва да тече давностният срок /пет и тригодишен/ за вземанията от главница и лихва по погасителните вноски, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и от него зависи изходът на делото. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК по правен въпрос, решаването на който ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост? Поради изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящата касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение