Определение № 450 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 164/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. Х. и М. А. Т. ,представлявани от адв. М. Б. против разпореждане от 22.01.2009 год. по в.гр.д. № 581/2008 г. на Ш. окръжен съд, с което е върната на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК касационната им жалба против въззивното решение от 12.11.2008 год.по същото дело,поради неотстраняване на нередовностите на жалбата. Излага доводи за неправилност и немотивираност на обжалваното разпореждане,твърдейки,че чисто формалния отказ на съда е в разрез със съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на разпореждането. Ответниците по частната жалба – М. К. М. и Д. П. М. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І г.о.,като констатира,че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд,намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение/разпореждане/ на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество жалбата е основателна. С обжалваното разпореждане съдът е приел,че жалбоподателките не са изпълнили в определения законов срок точно, указанията дадени им за отстраняване нередовностите на касационната жалба,поради което и на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК е върнал същата. В съответствие с изискванията на закона въззивния съд е приел,че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени надлежно на страната,но неправилно е приел,че всички те не са изпълнени. Действително въззивния съд не е преценявал дали посоченото в изложението съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като тази преценка се извършва от касационния съд. Неправилно обаче с оглед правомощията му по чл.285 ал.1 ГПК въззивният съд е приел,че не са приложени препис от самото изложение според броя на ответниците и преписи от приложенията към него, както и валидно пълномощно или преупълномощаване, съгласно чл.284 ал.3 т.3 ГПК. В постъпилото на 21.01.2009 год. допълнение към касационна жалба,с оглед предходното разпореждане на съда от 16.12.2008 год., е посочено ,че се представят два броя преписи от него за ответната страна. Обективно съдът е констатирал,че се намира само един брой от него,поради което е следвало да уведоми жалбоподателките за констатираното несъответствие и да им даде възможност да представят още един брой от него. Освен това в него е цитирана практиката на която се позовава с оглед основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,която е публична и ответната страна би могла да се запознае с нея. Пълномощното е валидно,тъй като адв. М. Б. е упълномощен от пълномощника на жалбоподателките Н. Т. син и племенник,за което са налице доказателства. Следва да бъде посочено,че не е налице бездействие от страна на жалбоподателките,което да поставя в неблагоприятно положение другата страна и за което те да бъдат санкционирани,чрез връщане на касационната им жалба. Като не е съобразил изложеното,въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.286 ал.1 т.2 ГПК и разпореждането му за връщане на касационната жалба следва да се отмени,като неправилно ,а делото се върне за администриране на жалбата. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.