Определение № 4644 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Български футболен съюз“ /БФС/ срещу решение №.5673/16.09.25 по г.д.№.3166/25 на СГС, ІІ Вс., с което е потвърдено реш.№.22070/5.12.24 по г.д.№.26235/24 на СРС, 153с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна В. А. А. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение /ищцата е изпълнявала длъжност „административен секретар и мениджър футболна социална отговорност“ в БФС/, което е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ /поради липса на качества за заеманата длъжност/. Посочено е, че за да бъде уволнението законосъобразно, в тежест на работодателя е да установи липса на качества на съответния служител, които следва да са съобразени с длъжностната му характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях /без да е необходимо наличието на вина/; установяването на отрицателните факти, формиращи основанието „липса на качества“, може да бъде осъществено чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който служителят се справя с възложената му работа, и способността му да изпълнява определени свои задължения. В разглеждания случай в заповедта за уволнение /№.ЛС-29/08.04.24г., връчена на 15.04.24/ са изложени мотиви за трайна липса на комуникативни навици и умения при осъществяване на работни контакти със служителите на БФС, изразяващи се в неразбиране на възложени задачи, неясно предаване на указания, несъгласувани действия при съвместно изпълнение на възложени задачи, както и трайно затруднена комуникация с представители на УЕФА и други национални федерации, поради което се пропускат срокове за изпълнение на задачи или същите се изпълняват в отклонение от изискванията. Намерено е, че за установяване на тези обстоятелства не са ангажирани годни доказателства. Ищецът е представил три докладни записки /вх.№.315/22.11.22, вх.№.70/29.03.23 и вх.№. 205/03.10.23/, съдържащи твърдения за неетично и неподходящо поведение на ищцата при изпълнение на трудовите функции, липса на професионални комуникационни връзки със състезатели и треньорски щаб, неефективно участие при осъществяване на координация при изготвяне на проект. Посочените документи са оспорени от В.А. както като антидатирани - изготвени за нуждите на съдебното производство, така и по съдържание. Съдът не е кредитирал съдържащите се в тях констатации, тъй като от една страна съществува голяма вероятност да са съставени за нуждите на процеса - в приложените по делото копия на водения от БФС входящ регистър се забелязват удебелявания, подправки, добавяне към номерата на входираните документи на буквата „А“ в редовете, предхождащи или последващи тези на докладните, а съгласно чл.178 ал.2 ГПК доказателствената сила на документ, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, се цени с оглед на всички обстоятелства по делото. От друга страна по своя характер докладните записки представляват частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда със своето съдържание-съгласно чл.180 ГПК частните свидетелстващи документи установяват единствено, че съдържащите се в тях изявления са направени от подписалите ги лица, т.е. авторството им; те нямат доказателствена сила по отношение на отразените в тях констатации; ползват се с материална доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за автора си факти, какъвто не е настоящият случай-и следователно същите подлежат на преценка заедно с всички останали събрани по делото доказателства. С оглед извършеното от ищцата оспорване на съдържанието им, за ответника се поражда задължение да установи верността на съдържащите се в тях констатации с други доказателствени средства. След анализ на доказателствения материал съдът е намерил, че работодателят не е ангажирал такива. Показанията на доведената от него свидетелка Л. се отнасят до факти, които не са относими към въпроса за липсата на качества на ищцата за изпълнение на трудовите задължения. Единствено в показанията на свидетелката К. се съдържат твърдения, касаещи работното поведение на В.А. - съгласно посоченото от нея пред съда колеги са споделяли, че държането на ищцата уронвало престижа на жените, работещи в БФС, и създавало „токсична атмосфера“; обличала се и предизвикателно, което наложило издаването на специална заповед за идване на работа с подходящо облекло. Изложеното от свидетелката, обаче, касае липсата на различни от посочените в докладните „качества“ на ищцата, поради което и не може да бъде направен извод, че показанията й подкрепят съдържащите се в тях констатации. Същевременно доколкото заповедта за уволнение не е мотивирана с липса на визираните от св.К. личностни качества, същите се явяват ирелевантни за спора. Предвид доводите във връзка с преценката за необходимото ниво на владеене на английски език от ищцата е посочено, че в длъжностната й характеристика не се съдържа подобно изискване /указано е единствено, че владеенето на западен език се счита за предимство/, а в уволнителната заповед няма и изложени съображения, касаещи недостатъчните й езикови познания и тяхното отражение върху невъзможността й да изпълнява качествено, ефективно и на изискуемото за трудовите функции ниво; поради това и те са ирелевантни. С оглед на изложеното е заключено, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките на уволнителното основание, предвидено в чл.328 ал.1 т.5 КТ. Предвид основателността на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ са уважени и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Наличието на трайна, но недобра или неподходяща комуникация, както и създаването на токсична атмосфера на работното място и сред трудовия екип от страна на уволнения служител спрямо други членове на трудовия екип, покриват ли се от фактическия състав на уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ?“; 2. „Поведенческите прояви на служителя на работното място съставляват ли част от действията и бездействията му, чрез които може да се установи липсата на личностни качества, необходими за ефективно изпълнение на длъжността?“; 3.„Следва ли в мотивите на уволнителната заповед по чл.328 ал.1 т.5 от КТ работодателят изрично да посочи конкретни факти или обстоятелства относно липсващи личностни качества у служителя, установяващи липсата им и релевантността им спрямо изискуемата за работата ефективност?“ /реш.№.165/6.07.2011 по г.д.№.1611/ 09, ІV ГО, реш.№.81/8.05.12 по г.д.№.1363/10, ІV ГО, реш.№.202/19.06.12 по г.д.№.804/11, ІV ГО, реш.№.251/4.10.12 по г.д.№.1583/11, ІІІ ГО, реш.№.564/ 22.01.13 по г.д.№.1774/11, ІV ГО, реш.№.15/5.03.13 по г.д.№.209/12, ІV ГО, реш.№.163/12.07.17 по г.д.№.4494/16, ІV ГО, реш.№.179/7.11.16 по г.д. №.1237/16, ІІІ ГО/; 4.“Следва ли въззивният съд да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението по чл.328 ал.1 т.5 от КТ?“; 5. „Налице ли е нарушение на въззивния съд, ако при оспорване законността на уволнението по чл.328 ал.1 т.5 от КТ той не извърши самостоятелна преценка и не се произнесе в мотивите си дали уволнителната заповед е мотивирана и дали посочените в заповедта качества са необходими за ефективното изпълнение, но отсъстват у служителя?“; 6.“Как следва да се преценяват от съда събраните по делото гласни доказателства, в частност свидетелските показания на свидетел, който е ръководител на звено „Управление на персонала“ в организацията, относно обстоятелства, касаещи трудовото поведение на служителя, уволнен на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ“; 7.“Следва ли съдът да извърши преценка относно това с каква тежест е факта, че уволнителната заповед по чл.328 ал.1 т.5 от КТ е не само подписана от надлежно оправомощено за това лице, представляващо организацията, но същото се явява и пряк ръководител на уволненото лице съгласно условията, посочени в длъжностната характеристика?“. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала изрични мотиви по него и поради това не е свързан с решаващата й воля. Това, което е приел съдът, е, че в случая от значение е липсата на тези качества, които са конкретизирани в заповедта за уволнение – а именно - трайната липса на комуникативни навици и умения при осъществяване на работни контакти със служителите на БФС, изразяващи се в неразбиране на възложени задачи, неясно предаване на указания, несъгласувани действия при съвместно изпълнение на възложени задачи, както и трайно затруднена комуникация с представители на УЕФА и други национални федерации. Годни доказателства, установяващи именно горепосочените изрично формулирани дефицити /неразбиране на възложени задачи, неясно предаване на указания, несъгласувани действия при съвместно изпълнение на възложени задачи, както и трайно затруднена комуникация с представители на УЕФА и други национални федерации /, не са ангажирани. Евентуално държането на ищцата, уронващо престижа на жените, работещи в БФС, създаващо „токсична атмосфера“ и изразяващо се в предизвикателно облекло, касае липсата на различни от посочените в докладните и заповедта за уволнение „качества“ на ищцата - поради което и не може да бъде направен извод, че показанията подкрепят съдържащите се тях констатации. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната практика във връзка с втория и третия въпроси заповедта за уволнение трябва да съдържа липсващите качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа; касае се до липса на професионални знания, умения, навици, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция; работодателят следва да посочи кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката дали тези качества вдействителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника или служителя; изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които лицето не е в състояние да изпълни; без значение е дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, тъй като наличието или отсъствието на качества не може да бъде измерено пряко; за тях се съди по действията и бездействията на работника или служителя и по получените резултати. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изследвала е дали заповедта е мотивирана, респективно кои качества работодателят е конкретизирал като липсващи и обосноваващи според него наличието на основание по чл.328 ал.1 т.5 ГПК, и ангажирани ли са доказателства, установяващи именно тяхната липса. Доколкото е намерено, че тя не е доказана-а евентуална липса на други качества, невизирани в заповедта, е ирелевантна, е намерено, че уволнението е незаконосъобразно. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Четвъртият и петият въпроси касаят необходимостта от преценка налице ли е визираното в заповедта за уволнение основание. Налице е трайно установена практика на ВКС, в това число цитирана и от касатора във връзка с първите три въпроса /напр. реш.№.81/8.05.12 по г.д.№.1363/10, ІV ГО, реш.№.251/4.10.12 по г.д.№.1583/11, ІІІ ГО, и мн.др./, съгласно която когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъства у работника. В случая такава проверка е извършена от въззивната инстанция – изследвано е кои точно качества работодателят е посочил като липсващи в мотивите на заповедта и ангажирани ли са доказателства, че именно те отсъстват у служителя. Доколкото след анализ на доказателствения материал е намерено, че той не установява липса на сочените качества, мотивирали работодателя да се позове на основанието на чл.328 ал.1 т.5 ГПК, е прието, че заповедта е незаконосъобразна. Евентуални данни за наличие на други основания за прекратяване на трудовото правоотношение /напр. предвид действия, които уронват доброто име на работодателя или съставляват дисциплинарни нарушения/ са ирелевантни. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Шестият и седмият въпроси са неотносими. Те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях. Доколкото по делото са били разпитани свидетели, съдът е изяснил кои са релевантните факти и е обсъдил показанията им - но е намерил, че те не установяват липсата на твърдяните в уволнителната заповед качества на ищцата. Именно поради това и е приел, че не е налице визираното в заповедта основание за уволнение – а не защото не е имал в предвид при преценката си показанията на свидетелката, която е била началник отдел „Управление на персонала и деловодство“. От друга страна в практиката е безспорно, че при оспорване на уволнение в тежест на работодателя е да установи неговата законосъобразност - за важимостта на този принцип е без значение обстоятелството дали подписалото за работодател заповедта за уволнение лице е и пряк ръководител на уволнения /подобно качество на подписалия не придава някаква допълнителна тежест, която да изключва необходимостта от доказване на наличието на съответното основание за уволнение/. Предвид изложеното не е налице визираната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1600евро платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,