Определение № 2784 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по спора срещу решение № 120 от 04.02.2024г. по в.гр.д.№ 3527/2022г. на САС, в резултат на което ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Ш., настъпила на 12.12.2016г. при пътно произшествие от 28.10.2016г.: на Й. М. Й., с която загиналият е живял на съпружески начала, сумата 9 800лв., ведно със законната лихва от 26.04.2017г.; на М. А. - син на загиналия сумата 105 000лв., ведно със законната лихва от 04.01.2018г. Исковете за разликата до пълните предявени размери от по 200 000лв. са отхвърлени. Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Възразява срещу определения размер на дължимото обезщетение от 14 000лв. за ищцата и 150 000лв. за ищеца и счита, че то е в завишен размер, който е определен без отчитане на всички релевантни към процесния случай факти и обстоятелства и при несъобразяване на критериите за справедливост. Възразява, че необосновано въззивната инстанция е намалила определения от първоинстанционния съд размер на приноса на пострадалия за настъпване на пътната злополука от 70% на 30%. Поддържа, че не са изложени мотиви за този извод и той е в отклонение от формираната съдебна практика по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обезщетението бъде присъдено след отчитане на съпричиняване в обем на 70% от страна на А. Ш.. В изложението към касационната жалба на ответника са поставени въпросите: 1/ Как се прилага чл.52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с цитирана практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК. 2/ Следва ли да се отчете 70% и повече съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато това възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото грубото нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващо се в управление на МПС без поставен предпазен колан, спиране на необозначено за това място в тъмната част от денонощието, непоставяне на светлоотразителен триъгълник за аварирал автомобил, които са пряка и непосредствена причина и са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания на пострадалия и са били преимуществена причина за настъпване на същите?“ Въведена е същата допълнителна предпоставка с цитиране на решения на състави на ВКС. Сочи се, че въззивното решение е и очевидно неправилно по съображения, че е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост. В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването по касационната жалба на ответника и нейната основателност. Ищците обжалват въззивното решение в частта за отхвърлянето на исковете им за разликата до претендираните размери от по 200 000лв., както и неуважаването на исковете им за заплащане на обезщетение за забава, предявени срещу втория ответник Х. Т.. Възразяват, че размерът на справедливото обезщетение е занижен. Оспорват правилността на извода за принос на пострадалия и наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Считат, че приносът не е доказан, а е предположение на съда. Възразяват, че размерът на справедливото обезщетение е занижен. Искат отмяна на решението и уважаване на исковете в предявените размери с поисканите законни последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ищците поставят следните въпроси: 1/ Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Касаторът се позовава на противоречието на обжалваното решение по този въпрос с цитирана практика на ВКС. 2/ Следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от страна на пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат? Касаторът счита, че обжалваното решение не е съобразено с посочена практика на касационната инстанция. 3/ Какви критерии трябва да изследва решаващият съд при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“ Твърди се противоречие с ППВС № 4/ 1968г. Отговор на касационната жалба на ищците не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора – ищците са обжалвали отхвърлянето на исковете им над сумата 4 200 лв. за ищцата и над 45 000лв. на ищеца (при възприето като справедливо обезщетение съответно от 14 000лв. и 150 000лв.) и приетия от първоинстанционния съд принос за настъпване на вредите от пострадалия в степен на 70%. Ответникът е обжалвал решението в частта за уважаване на исковете като е твърдял, че те следва да бъдат отхвърлени, а при евентуалност да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпване на вредите е 90%. Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че на 28.10.2016 г. по автомагистрала Т. на прав и равен участък, суха настилка, управляваният от А. Ш. лек автомобил „Сеат“, се движил от [населено място] с посока [населено място] в района на км. 247 в дясната лента. Поради техническа неизправност в ключалката на предния капак на автомобила, настъпило отварянето му, капакът попаднал върху предното стъкло и закрил видимостта на водача. Това наложило незабавно спиране на място. В автомобила пътували Ф. Г. – на предна дясна седалка и А. М. – на задна седалка. В същото време в същата посока и същата лентата за движение, с включени къси светлини, със скорост около 121 км./ч. пътувал лек автомобил - „К. В.“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, управляван от Х. Т.. Последвал удар между двата автомобила – в предната челна част на лек автомобил „К. В.“ и задна лява част на лек автомобил „Сеат“. Неговият водач А. Ш. получил множество увреждания, в резултат на които на 12.12.2016г. е починал. Съставът на САС е обсъдил въведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия водач - спиране в дясната лента за движение, а не в аварийната лента на магистралата; спиране при авария извън обозначените за това места на магистралата; непоставяне на предупредителен светлоотразителен триъгълник на разстояние не по-малко от 100 м.; неработещ габарит на автомобила, което е затруднило възможността за своевременно възприемане на препятствие в тъмнината; движение без включени аварийни светлини; шофиране без поставен обезопасителен колан. По тези възражения съставът е приел, че причината за спиране на л.а. „Сеат“ не е спорна - внезапно отваряне на предния капак на автомобила, лишило водача от видимост в тъмната част на денонощието. Счел е, че при тези факти реакцията за внезапно спиране в лентата за движение е правилна. Мотивирано е, че в тъмната част на денонощието, при пълна липса на видимост през челното стъкло, придвижването на лекия автомобил встрани (от лентата за активно движение към аварийната лента) при използване само на страничните огледала, е било рисково, доколкото фаровете на колата не дават нужната светлина за обезпечаване на безопасна маневра, основана на видимостта от страничните огледала. Обсъдено е, че видно от мотивите на присъдата, с която водачът Т. е признат за виновен за нарушаване на правилата за движение, пътникът Г. слязъл от л.а. „Сеат“, за да свали капака, а Ш. е останал на мястото си, за да премести колата от платното за движение. Обсъждайки тези обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че по делото не са ангажирани доказателства за това колко време след аварийното спиране на л.а. „Сеат“ е настъпил ударът, причинен от попътно движещият се автомобил и дали е имало техническо време за изнасянето в аварийната лента и фактическо време за поставяне на обезопасителен триъгълник, а същевременно Г. е заявил при разпита си в досъдебното производство, че ударът е настъпил непосредствено след излизането му от автомобила. По тези съображения е прието, че тези показания са индиция за непроведено от ответника пълно и главно доказване на възраженията за съпричиняване, основани на действия на починалия водач - непреместване на автомобила в аварийната лента и неозначаване на местопроизшествието с предупредителен триъгълник и същите са счетени са недоказани. Като краен извод по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е мотивирала, че не са доказани всички възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. За установено САС е приел непоставянето на предпазен колан, основавайки се на изводите на вещото лице медик, че за проявяване на фаталното септично усложнение при пострадалия Ш., принос имат и травмите, получени при удари на тялото в купето на колата, които биха се омекотили при наличие на предпазен колан. За съпричиняване от страна на пострадалия е прието и невключването на аварйните светлини, което при изпълнение на задължението, би направило автомобила видим за останалите участници в движението и въпреки преустановеното движение в активна лента от магистралния път, би позволило осъществяване на спасителна маневра по заобикаляне или спиране. Въззивната инстанция е счела определения от първоинстанционния съд размер за овъзмездяване на причинените на ищцата морални вреди от 14 000лв. за справедлив. След анализ на събраните гласни доказателства е прието за установено, че по обективни причини – работа извън България, преди смъртта на А., Й. Й. инцидентно се е завръщала в България, а след неговата загуба никой от свидетелите не възпроизвежда данни за проявлението на страданията й. Споделени са и изводите на първоинстанционния съд относно адекватната преценка за размера на обезщетението за репариране на неимуществените вреди на ищеца А. М. в размер на 150 000лв. След отчитане на приетия размер на съпричиняване, като краен резултат са присъдени обезщетения съответно от 9 800лв. и 105 000лв. Настоящият състав счита искането и на двете страни за допускане на обжалването за неоснователно: Поставените от всеки един от касаторите въпроси по отношение определянето на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при смърт не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Изводите на въззивната инстанция относно размера на справедливия паричен еквивалент не са в отклонение от формираната в приложение на указанията на ППВС №4/1968г. константна съдебна практика по тълкуване на тази разпоредба. Отсъства основание за преценка за несъобразяване на релевантните за спора и приети за установени конкретни факти и обстоятелства относно отношенията на ищците с техния близък преди неговата смърт, както и реакцията им от неговата загуба. Въззивната инстанция при определяне на справедливия размер на обезщетението не е неглижирала значението на общественото разбиране за справедливост към релевантния момент и конкретната икономическа обстановка в страната. Нивата на застрахователното покритие, на които касаторите – ищци акцентират, не са самостоятелен и водещ критерий, а само ориентир за икономическите условия. Неоснователно е и имащото характер на касационно оплакване позоваване на касаторите ищци в изложението на сходна съдебна практика при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Поради индивидуалната преценка за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди във всеки отделен случай и спрямо всяко конкретно увредено лице, не може да съществува противоречива практика на съдилищата при определяне на неговия размер. По същността си твърдяното от касаторите-ищци се свежда до неправилност на решението поради несъотвествие на размера на определеното от съда обезщетениес с размера на тяхното искане. Поставените от всеки един от касаторите въпроси по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Формулираният от касатора ответник въпрос е фактологично обусловен и основан на твърдения за безспорно доказани всички наведени възражения за допринасяне от пострадалия на вредоносния резултат. Този въпрос няма правна характеристика, той се явява хипотетично поставен – т.е. не отговаря на критериите да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол съобразно разясненията в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция не е отрекла необходимостта при преценката на наведено възражение за съпричиняване да бъде подложена на изследване причинната връзка между конкретното нарушение и настъпването на вредоносния резултат. От мотивите към обжалваното решение може да се изведе, че съдът е третирал пострадалия като водач, който е бил в непосредствено очакване да предприеме маневра „движение“ - придвижване на автомобила от спряло състояние от активната в аварийната лента, от което е извела качеството му на управляващ автомобила със задължение да ползва предпазен колан. Съответно причинната връзка от неизпълнението на това задължение е изследвана от гледна точка на преценката на съда за получени в резултат на неизползване на предпазен колан травми при удари на тялото в купето на колата, довели до фатално септично състояние. При несъгласието си с изводите на въззивната инстанция претендиращите обезщетение игнорират обстоятелството, че те не са оспорили приетото за установено от първоинстанционния съд фактическо обстоятелство, че „към момента на настъпване на произшествието л.а. „Сеат“ е бил изцяло тъмен обект за наближаващото го МПС“. Доколкото аргументацията към първия въпрос от изложението на касаторите ищци е идентична на тази, посочена към втория - по отношение задължението съдът да изследва дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение се намира в причинна връзка с вредоносния резултат, не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса за задълженията на въззивната инстанция по обсъждане, даване отговор и излагане на мотиви по възраженията и доводите на страните. Въпроси по отношение на включената в предмета на касационното обжалване част от въззивното решение за отхвърляне на исковете на ищците за заплащане на обезщетение за забава, предявени срещу втория ответник Х. Т., не са поставени. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно, на какъвто довод без надлежна обосновка се позовава касаторът-ответник. Наведеното като основание за пряк достъп до касационен контрол по чл.280,ал.2,пред.трето ГПК - присъдено високо по размер обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, е относимо към основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, а двата процесуални института не са тъждествени. Задължение на касатора е да обоснове очевидната неправилност съобразно проявните й форми, разяснени в практиката на ВКС. Очевидната неправилност не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция, а в случая релевантни съображения не са изложени. При недопускане на касационното обжалване по жалбите на двете насрещни страни разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение