Определение № 5685 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4568/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Ж. и Д. А. Ж., към която с молба от 09.10.2024 г. се е присъединило и третото лице- помагач В. С. И., срещу решение № 860 от 20.07.2024 г. по в.гр.д.№ 2677 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, 2 граждански състав, с което е отменено решение № 3016 от 08.06.2023 г. по гр.д.№ 8574 от 2021 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 2 състав в обжалваната му част и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от Д. Т. Ж. и Д. А. Ж. срещу Г. М. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС /неправилно посочен чл.31, ал.2 ЗЗД/ за заплащане на сумата 140 131,31 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за времето от 21.02.2020 г. до 20.06.2021 г. на хотелски комплекс в [населено място],[жк], [улица], застроен в 4-етажна сграда, с подземни гаражи, дневен бар и ресторант, външни В и К връзки, външно ел.захранване, помещение за абонатна станция, с разгърната застроена площ от 1 768 кв.м. и сутеренно ниво от 500 кв.м. и дворно място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** по плана на [населено място], с площ от 595 кв.м. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на горепосоченото обезщетение в размер на законната лихва за периода от 06.07.2021 г до изпълнение на задължението. В изложението към касационната жалба касаторите твърдят, че неправилното посочване в мотивите и в диспозитива на възивното решение на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗЗД, вместо чл.31, ал.2 ЗС, не представлява фактическа, а логическа грешка, която съдът не може сам да поправи и която сочи или на неясна воля на съда /което било основание да се приеме, че решението е нищожно/, или на ясна воля за произнасяне по непредявен иск /което било основание да се приеме, че решението е недопустимо/ или на логическа обърканост в мотивите на съда /което било основание да се приеме, че решението е очевидно неправилно/. Предвид на тези твърдения на касаторите и доколкото по въпроса дали във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК компетентен да се произнесе е само съдът, постановил решението, настоящият състав на ВКС счита, че делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по този въпрос с решение по чл.247 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение