Определение № 4 от 09.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 843/2017 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по искането на касаторите К. Б. Л., Д. Б. Л. и П. Б. Л., заявено с тяхна частна жалба вх. № 10503 от 03.10.2017 г., подадена по пощата на 02.10.2017 г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 405 от 03.07.2017 г. В подаден по пощата на 01.11.2017 г. отговор вх.№ 11941 от 02.11.2017 г. ответникът по молбата К. Д. И., чрез пълномощника си адвокат Д. Б., е възразил срещу искането по чл. 250 ГПК. Заявеното искане по чл. 250 ГПК е неоснователно по следните съображения: С определението, постановено по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска, настоящият състав е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение. В текста на определението изрично са цитирани поставените от касаторите въпроси, така както са били формулирани от тях в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В мотивната част е отразено становището на състава относно несъответствието на поставените питания с изискванията, на които следва да отговарят те, за да бъдат определени като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и общо основание за допускане на обжалването в светлината на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно съставът на съда е обсъдил съдържанието на депозираното от касаторите изложение и се е произнесъл по него, а тяхното несъгласие с формираните от ВКС изводи не е равнозначно на липсата на произнасяне. С действащия ГПК исковото производство е уредено като триинстанционно, но касационният контрол на въззивните решения (макар да е инстанционен) е предпоставен от наличието на допълнителни условия за допускането му. Те се изследват в производството по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна (така и Решение на КС № 4 от 16.06.2009 г. по к.д.№ 4/2009 г.). С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС се е произнесъл по искането за допускане на обжалването, с което изцяло е изчерпан предмета на произнасяне в предварителната фаза по селектиране на касационните жалби. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационната инстанция е изразила формирана воля за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, имаща за последица влизането в сила на въззивното решение съобразно чл. 296, т. 3 ГПК. С искането по чл. 250 ГПК се цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, но това е недопустимо и по аргумент от чл. 253 ГПК, доколкото с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на обжалването се слага край на делото. Ето защо разбирането на касаторите, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане, е неоснователно, съответно - не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на определението, постановено на основание чл. 288 ГПК. Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Първо отделение на гражданската колегия