Определение № 50476 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1734/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Н. П. Н. обжалва определение № 170 от 23.05.2022 г. по ч.т.д. 111/22 г. по описа на ВтАС, с което е потвърдено определение № 33 от 16.02.2022 г. по т.д. 43/21 г. по описа на ОС – Ловеч, с което е прекратено производството по предявения от него срещу „М. експрес“ ООД иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Излага съображения за незаконосъобразност на определението. Сочи, че е налице преюдициално производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, заведено от М. К. след направено от жалбоподателя възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 414 от ГПК. Спорно било дали е налице вземане на М. К. по отношение на „М. експрес“ ООД и частният жалбоподател Н. П. Н.. Счита, че след като е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, то е от значение за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 и чл. 420, ал. 3 от ГПК. Производството било преюдициално, като била подадена касационна жалба.

Моли да се отмени определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. При наличие на данни за друго обуславящо производство, допустимо ли е съдът да извършва процесуални действия или следва на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, да преустанови процесуалните действия по разглеждане и приключване на делото. По този правен въпрос мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като постановено в противоречие с решение № 20 от 10.03.2022 г. по т.д. 48/21 г., ВКС, II ТО.

Ответникът „М. експрес“ ООД оспорва касационната жалба. Неясни били изложените твърдения в частната жалба, че определението по чл. 420, ал. 3 от ГПК е подлежало на обжалване. Жалбоподателят твърдял неустановени по делото факти. Счита, че не е налице преюдициалност на производството по чл. 422 от ГПК. Не ставало ясно как спорът между жалбоподателя и М. К. бил преюдициален. Счита, че от значение за предмета на определението е допустимостта на иска по чл. 74 от ТЗ. Излага подробни съображения за прекратяване членството на частния жалбоподател в „М. експрес“ ООД.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.

За да потвърди определението, с което е прекратено производството по иска на Н. П. Н. за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците на 09.12.2020 г. на „М. експрес“ ООД, въззивният съд е приел, че към датата на провеждане на общото събрание на съдружниците, Н. П. Н. не е бил съдружник в дружеството. Членственото правоотношение на това лице било прекратено на 02.12.2020 г., на която дата било връчено изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК на дружеството „М. експрес“ ООД – [населено място]. При преценка дали е настъпило прекратяване на членството на съдружника, въззивният съд се е позовал на настъпилите последователно факти: издаване на изпълнителен лист, образувано изпълнително дело, предприети действия по принудително изпълнение срещу длъжника, наложен запор върху дяловете на съдружника-длъжник, неудовлетворяване на вземането, удостоверено в изпълнителния процес, към момента на връчване на изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК, както и впоследствие и връчване изявление на взискателя до дружеството. Взискателят М. И. К. имал изпълнителен титул като кредитор, образувал бил изпълнително дело № 152/19 г. по описа на ЧСИ П. Д. против длъжника Н. Н.. Върху дружествения дял на Н. Н. в „М. Експрес“ ООД бил наложен запор, вписан в Търговския регистър на 12.08.2020 г. Изявлението на взискателя по чл. 517, ал.3, изр. 1 от ГПК било получено от дружеството на 02.12.2020 г., връчено от съдия-изпълнител. Не било изложено твърдение или нямало данни вземането да било удовлетворено към момента на връчване на изявлението на взискателя по чл. 517, ал.3 от ГПК. Изложени са мотиви, че заповедта по чл. 417, т. 3 от ГПК подлежи на незабавно изпълнение. Посочено е, че липсва спиране на производството за изпълнение, на основание чл. 420 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване на частните жалби се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК вр. чл. 280 от ГПК. Съгласно посочената норма касационната инстанция може да допусне до обжалване определение на въззивния съд, за което установи, че има вероятност да е нищожно или че има вероятност да е недопустимо. При разглеждане на обжалвания акт в настоящето съдебно производство, не се установяват основания, от които може да се направи извод, че определението е нищожно или недопустимо.

Поставеният правен въпрос, е свързан с приложение на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, а именно налице ли е преюдициален спор, който е от значение за разрешаване на правния въпрос по делото. Този правен въпрос определя допустимостта на обжалвания акт, доколкото следва да се приложат правилата на чл. 229, т. 4 от ГПК, както са тълкувани в Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение е прието, че при наличие на преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на делото е налице процесуална пречка за разрешаване спора по същество.

В обжалваното определение, въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение, на основание чл. 417, т. 3 от ГПК не подлежи на обжалване. Въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 517, ал. 3 от ГПК, като е образувано принудително изпълнение, на основание заповед, издадена на основание чл. 417, т. 3 от ГПК. Подаденото възражение на основание чл. 414 от ГПК, в хипотезата на издадена заповед на посоченото основание чл. 417, т. 3 от ГПК, не спира изпълнението на заповедта, арг. чл. 420, ал. 1 от ГПК. Изпълнителният процес, започнал на основание издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл. 417, т. 3 от ГПК, може да бъде спрян, само на основание чл. 420, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, след като бъде постановено определение от съда, на основание посочените в тези норми предпоставки. До постановяване на акт за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл. 417, т. 3 от ГПК, за което няма данни в случая, всички процесуални действия в изпълнителния процес се запазват.

Предвид предварителната изпълняемост на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 3 от ГПК, съдебното решение, постановено по установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, не може да има преюдициален характер. Производството по чл. 517, ал. 3 от ГПК е основано на удостовереното изпълняемо право с издадения изпълнителен лист. Допуснатата предварителна изпълняемост за събиране на вземането, на основание чл. 417, т. 3 вр. чл. 418 от ГПК води до всички последици за образуване на редовно изпълнително производство. В така образувания изпълнителен процес, до спиране на производството на основание, предвидено в чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, респ. до прекратяване на изпълнителния процес, се извършват процесуални действия при осъществяване на право на защита, предвидени в чл. 435 от ГПК. В случая, от значение са извършените изпълнителни действия, на основание издадения изпълнителен лист, въз основа на заповед по чл. 417, т. 3 от ГПК, подлежаща на предварително изпълнение. Последиците за всички изпълнителни действия се запазват. Исковият процес, който е насочен към постановяване на съдебно решението, на основание чл. 422 от ГПК, не може да има за последица влияние върху конкретните изпълнителни действия, включително действия на всички елементи от фактическия състав, предвидени в чл. 517, ал. 3 от ГПК – налагане на запор върху дела на длъжника и връчване на изявление на взискателя на дружеството, с което се прекратява членственото правоотношение на длъжника с дружеството.

В случай на уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ще бъде установено вземането със сила на пресъдено нещо. В случай, че бъде отхвърлен искът, поради липса на предпоставки за издаване на заповедта, на основание чл. 417, т. 3 от ГПК и установяване липса на вземане за кредитора, заповедта следва да бъде обезсилена, както и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Извършените до този момент изпълнителни действия се запазват, като длъжникът би имал право на вземане, което може да реализира чрез издаване на обратен изпълнителен лист, на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК. Правата, които ще се отрекат или установят с влязлото в сила съдебно решение, постановено впоследствие, не могат да породят последици към момента на извършване на валидни процесуални действия в изпълнителния процес. Решението по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по спора между Н. П. Н. и М. И. К., е насочено към разрешаване на спора между тях. Силата на пресъдено нещо в този процес няма да е от преюдициално значение за правоотношението между Н. П. Н. и „М. експрес“ ООД, на първо място поради липсата на субективен идентитет между страните в спорните правоотношения. На второ място, вече изложеното, че изпълнителните действия, извършени на основание издадена заповед съгласно чл. 417, т. 3 от ГПК с разпореждане за незабавно изпълнение, е основание за извършване на изпълнителните действия, сред които и започналото изпълнение върху дружествен дял, принадлежащ на длъжника Н. П. Н.. Настъпилите в изпълнителния процес последици, не могат да бъдат заличени след постановяване на решение, на основание чл. 422 от ГПК. Този извод изключва наличието на преюдициалност на производството, по което се разглежда иска с правно основание чл. 422 от ГПК, спрямо производството за установяване допустимост на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ. Твърдението, че с възражението по чл. 414 от ГПК било отправено искане за допускане спиране изпълнението на заповедта по чл. 417, т. 3 от ГПК, не е достатъчно, за да обуслови извод за преюдициалност на производството по чл. 422 от ГПК. Осъществяването на спирането на изпълнението на основание чл. 422, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, би имало значение за неосъществяване на изпълнителни действия. Но при вече осъществени изпълнителни действия, липсва твърдяната от жалбоподателя, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, преюдициалност на спора с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения, не са налице предпоставки за служебно допускане на определението до касационно обжалване.

Поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил сумата от 800 лв в брой. Следователно на ответника следва да се присъдят разноски в посочения размер, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България