Определение № 63 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 38826/29.04.2011 година на Ц. С. К. от [населено място] чрез адв.В. И.- САК срещу въззивно Решение от 18.03.2011 година, постановено по гр.д. Nо 5617/2009 година на Софийския градски съд. С обжалваното решение, Софийският градски съд по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 20.08.2008 година по гр.д. Nо 21308/2006 г. на РС-София, с което по заявения от Е. В. С. срещу М. В. С.- Р., П. Г. Р., Ц. С. К. и Н. К. З.- Х. иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено, че част от имот пл. Nо *, заснет в КП на [населено място] м.”М. л.”, изработен през 1948 год., к.л. 542, с площ от 940 кв.м. е принадлежал на К. Р. П..Присъдени са разноски по делото. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се обосновава с довод, че „материално-правните въпроси,които са от значение за изхода на делото и са формирали и обусловили решаващата воля на съда по предмета на спора са 1./СГС приема, че е налице ли е писмен договор за дарение от 30.12.1947 година, 2./ СГС приема, че писмения договор за дарение от 30.12.1947 година има характера на писмен документ по см. на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ и въз основа на него е признал начало на давностно владение и придобивна давност за придобиване на процесния имот на насрещната страна по спора, 3./ СГС е приел, че е възможен предварителен договор за дарение 4./СГС е приел, че писменият договора за дарение има изискуемата от закона форма и е вписан. 5/ СГС е приел, че договорът за дарение има подпис на нотариус и достоверна дата 6./ СГС е приел, че ищцата има правото да придобие правото на собственост по оригинерен начин с приложение за давностния срок по § 4 от ПП на ЗС, а процесуално –правните са 1./ СГС е приел, че показанията на водения от нас свидетел И. И. са неконкретни и несистематични и от тях не се устанвояват обстоятелства във връзка с предмета на делото и 2./ въззивният съд не е зачел, правните последици на решението по гр.д. Nо 11524/2001 година на СРС в разрез с чл. 188 ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./”. С касационната жалба са приложени решения на отделни състави на ВКС, без да се обосновава защо и касателно кой от изложените въпроси се отнася съответното решение. С допълнителна касационна жалба се сочи, че основанието за допустимост на касационното обжалване е чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като „казусът по делото „ е разрешен в противоречие с Р 843/2009 г. по гр.д. Nо 6370/2007 г. на ВКС-II отд., по въпроса за приложимостта на § 4 от ПП на ЗС, в противоречие с Р Nо 330/2006 г. по гр.д. Nо 3060/2004 г. на ВКС-IV отд. отново свързан с проблема за началото на давностния срок. Поддържа се, че „казусът по делото” е решен и в противоречие с Р Nо 2334/2005 г. по гр.д. Nо 1426/2004 г. на ВКС-IV отд., с което се приема, че след изключване на имот от регулация по посоченото постановление, той става земеделска земя и не може да се придобива по давност”, какато и в противоречие с Р Nо 2069/2005 г. по гр.д. Nо 1389/2004 год. на ВКС IV отд.”, което решение е напълно неотносимо към изложените по горе мотиви на въззивния съд с обуславящо за изхода на спора значение. Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като „правните въпроси релевантни за казуса са от значение за точното прилагане на закона и ще способстват за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна парвтика”.” В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от противната страна по спора- ответника по касация чрез адв.С. И. Л.- САК, с който се оспорва редовността на изложението от гл.т. липсата на посочените основания,както и възможността на базата на посочените в него въпроси да бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280 ал.1 Т.1-3 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на данните по делото за характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и данъчната оценка на имота и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Сочените процесуални и материално правен въпроси, с оглед на които касаторката Ц. К. и защитата и обосновават допустимостта на касационното обжалване, нямат характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.по своето естество, както се сочи в изложението „СГС е приел”, т.е. касае се до изреждане на изводи на съда, а не до изведен/ формулиран/ въз основа на тях правен проблем, който не е съобразен евентуално със задължителна съдебна практика т.е. да е налице хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, или е разрешен в смисъл, обратен на представените решения на други съдебни състави- т.е. хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или е обоснована необходимост ВКС да се произнесе по такъв въпрос, с което би уеднаквил съдебната практика по приложението на закона. Не може да се приеме, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като примерно посочения въпрос за прилагането на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ при нищожен договор за дарение, е конкретен проблем на основанията за валидност на договора за дарение, а не е проблем на института на придобивната давност. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия