Определение № 610 от 07.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2352/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. И. срещу Определение № 1743 от 06.07.2022г. по ч.гр.д. № 1682/2022г. на Апелативен съд – София, с което е било потвърдено Определение № 901682 от 01.04.2022г. по гр.д. № 69/2019г. на Окръжен съд – Благоевград за изменение на Решение № 901376 от 17.01.2022г. по гр.д. № 69/2019г. в частта му за разноските, като И. Т. И. е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД допълнително сума за разноски по делото за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, въз основа на молба от 31.01.2022г. по чл. 248, ал. 1 от ГПК на застрахователното дружество, така както разноските са били претендирани в списък на страната по чл. 80 от ГПК – не първоначално присъдените 2030 лева, а общо 6 640 лева. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е недопустимо. Не е бил съобразен постъпилият от касатора отговор на молбата на застрахователното дружество за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, както и искането за изменение по чл. 248 от ГПК е било депозирано след изтичането на установения едноседмичен срок от постановяване на прекратителното определение. На 09.07.2021г. от застрахователното дружество – ответник е била депозирана молба за съдебното заседание на 12.07.2021г. с искане да се прекрати делото и да се присъдят разноски съобразно прекратената част, производството по делото е била прекратено, а съгласно молба от 14.07.2021г. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е поискало препис от протокола от съдебно заседание, където е било обективирано определението за частично прекратяване на производството. На ответника е бил изпратен и е получен от него препис от протокола, като в законно определения срок за обжалване на определението за частично прекратяване на производството не е постъпило искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение и допълване на разноските. Определението по чл. 214, ал. 1 от ГПК, с което се прекратява производството за част от вземането, е акт по смисъла на чл. 81 от ГПК. Ето защо защитата при неприсъждане на направените разноски във връзка с прекратената част от спорното право е посредством молба по чл. 248, ал. 1от ГПК, каквато в законоустановения срок не е била подадена. Определението на първоинстанционния съд е следвало да бъде обезсилено от въззивната инстанция и производството – прекратено. Като е потвърдено едно недопустимо определение, то и въззивната инстанция също е постановила недопустим съдебен акт. Касаторът се позовава на Определение № 417 от 09.07.2015г. по ч.т.д. № 2480/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 107 от 06.03.2018г. по ч.гр.д. № 691/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Определение № 452 от 06.12.2018г. по ч.гр.д. № 2921/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., както и влезли в сила определения и решения на окръжни и апелативни съдилища. Допълнително в жалбата е направено оплакване, че не се установява разноски за адвокат да са действително направени, както и дружеството е било представлявано от юрисконсулт, при което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.) При изрично постановено определение по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 232 от ГПК в открито съдебно заседание, с което се прекратява производството за част от вземането, което се явява акт по смисъла на чл. 81 от ГПК, и при надлежно получен препис от ответника на прекратителното определение по отправена молба, допустима ли е молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на крайния съдебен акт –решението в частта на разноските след изрично обсъждане в мотивите, че съдът е бил десезиран за част от размера и не дължи произнасяне в тази част на вземането? 2.) Допустимо ли е веднъж произнесъл се първоинстанционният съд по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, именно съобразявайки се с оттеглената част от иска чрез изменение на размера му, повторно да се произнася по същото възражение? 3.) При подаден отговор на молбата с искане за изменение на решението в частта на разноските, и при спазен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК с въведено допълнително възражение и изрично насрещно искане, длъжен ли е първоинстанционният съд да се произнесе с изричен диспозитив за неговата основателност? 4.) Представлява ли процесуално нарушение по чл. 8, ал. 1 от ГПК на първоинстанционния съд при постъпил в срок отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК да не отчете, че същият е в кориците на делото, с оглед на изрично направено насрещно искане в него? Касаторът сочи противоречие на тези решени въпроси с приетото в Определение № 417 от 09.07.2015г. по ч.т.д. № 2480/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 107 от 06.03.2018г. по ч.гр.д. № 691/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 452 от 06.12.2018г. по ч.гр.д. № 2921/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 327 от 16.07.2018г. по ч.гр.д. № 2432/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Определение № 156 от 29.03.2018г. по ч.т.д. № 2856/2017г. на ВКС, ТК, І т. о. От насрещната страна по жалбата Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва. Не е налице изрично формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото и да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Цитираната от касатора съдебна практика не е приложима в случая. Определението за прекратяване не е изрично връчено, а същото подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК не е приложима по аналогия. Приложимо е разрешението, дадено Определение № 99 от 10.06.2019г. по ч.гр.д. № 1132/2019г. на ВКС, ГК, І г.о. По същество застрахователното дружество възразява, че е уговорен и реално платен адвокатски хонорар, който не е прекомерен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 25.10.2018г. на И. Т. И. с предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейния брат Г. Т. В. при пътно-транспортно произшествие от 25.05.2016г. Като евентуален ответник по иска е било посочено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД. На 05.03.2021г., в хода на делото, от името на този ответник е бил представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските, които да бъдат присъдени, от които е 6 640 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие № 570/06.12.2019г. Договорът е бил сключен между застрахователното дружество и Адвокатско дружество „Г. и партньори“ с предмет осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 69/2019г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, образувано във връзка с щета № 0410-175-0001-2017. Договорът за правна защита и съдействие е бил представен по делото, ведно с платежно нареждане за кредитен превод на сумата от 6 640 лева от 10.12.2019г. и удостоверение за регистрация по ДДС на Адвокатско дружество „Г. и партньори“. В открито съдебно заседание на 12.07.2021г., съгласно изрична молба на И. Т. И. и съгласие на застрахователното дружество, производството по делото е било прекратено от първоинстанционния съд за размера над 100 000 лева поради частично оттегляне на иска, като е било посочено, че определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София. В съдебното заседание не е имало процесуален представител за застрахователното дружество, но с молба от 09.07.2021г. застрахователят е поискал присъждане на разноски според прекратената част от делото. Първоинстанционният съд не се е произнесъл относно разноските в съдебното заседание. С молба от 14.07.2021г. от името на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е било поискано издаването на незаверен препис от протокола за проведената на 12.07.2021г. съдебно заседание, което да бъде изпратено на електронна поща [електронна поща]. Протоколът е бил изпратен на посочената поща от имейл адрес на първоинстанционния съд на 16.07.2021г. На 17.01.2022г. първоинстанционният съд е постановел решението си по непрекратената част от иска на И. Т. И., като искът е бил отхвърлен (Решение № 901376 от 17.01.2022г.). По реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника – застраховател е бил присъден адвокатски хонорар в размер от 2 030 лева, намален поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Решението не е било обжалвано от страните, а в деня на получаването му (31.01.2022г.) от застрахователното дружество е била подадена молба за изменение на решението в частта на разноските – присъждане на пълната сума на адвокатското възнаграждение от 6 640 лева по съображения, че се дължи възнаграждение по прекратената част от исковете, както и не е налице прекомерност на разноските. С Определение № 901682 от 01.04.2022г. по гр.д. № 69/2019г. на Окръжен съд – Благоевград е било постановено изменение на Решение № 901376 от 17.01.2022г. в частта му за разноските, като ищцата И. Т. И. е била осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД допълнително сумата от 4 370 лева разноски по делото за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, общо 6 640 лева (погрешно посочени в диспозитива като 6400 лева, при допусната очевидна фактическа грешка от първоинстанционния съд), така както разноските са били претендирани от ответника в списъка по чл. 80 от ГПК. Относно възражението на ищцата за прекомерност на възнаграждението, направено още преди приключване на устните състезания по делото, съдът е приел, че при съобразяване частичното прекратяване на делото и размера на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. (минимално възнаграждение, съгласно Наредбата, от 6 636 лева с ДДС), такава прекомерност няма. Определението от 01.04.2022г. е било потвърдено с Определение № 1743 от 06.07.2022г. по ч.гр.д. № 1682/2022г. на Апелативен съд – София. Въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК относно разноските по чл. 78, ал. 4 от ГПК за прекратената част от производството не е просрочена, тъй като когато съдът е пропуснал да присъди тези разноски в съдебното заседание, в което е прекратил производството по делото поради частично оттегляне на предявения иск, той е длъжен да се занимае с този въпрос при постановяването на съдебното решение, с което приключва производството по делото. Разноските са били съответни на предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и договорът за правна защита и съдействие е бил свързан с производството по делото, като е без значение, че страната е била представлявана от юрисконсулт. За погрешните действия на адвоката по насочване на иска срещу двама ответници в първоначално предявени размери, финансовата тежест се понася от представляваната страна. Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд относно потвърденото първоинстанционно решение за допълнително присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съответно на отхвърлената част от иска на И. Т. И. по чл. 432, ал. 1 от КЗ, но се установява вероятна недопустимост на въззивното определение в частта на потвърденото първоинстанционно определение за присъждане на разноски за адвокат по чл. 78, ал. 4 от ГПК относно прекратената част от производството, при което в тази част въззивното определение следва да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал.1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК, в какъвто смисъл са и оплакванията в частната касационна жалба. Определението за частично прекратяване на производството по чл. 232 от ГПК е акт, приключващ делото в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК, и при постановяването му съдът се произнася и по искането за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по разноските е основание да се поиска допълване на определението в частта на разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, но искането трябва да е в срока за обжалване на определението. Определението по чл. 232 от ГПК прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК). Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на определението, когато се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, на което страната не е присъствала (чл. 275, ал. 1 от ГПК), като съответно на общата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ГПК, изискваща връчване на страните на препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, определението по чл. 232 от ГПК трябва да бъде и връчено. Започналият да тече срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК в този случай е срокът, в който страната трябва да поиска допълване на определението в частта на разноските. В случая молбата от 31.01.2022г. по чл. 248, ал. 1 от ГПК на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД за присъждане на разноски във връзка с частично прекратеното на 12.07.2022г. поради оттегляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ производство за сумата от 100 000 лева от претендираните 200 000 е била подадена след срока за обжалване на определението по чл. 232 от ГПК и не е имало основание искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде разглеждано по същество. На изрично посочен от процесуален представител по пълномощие на страната електронен адрес на 16.07.2022г. е бил изпратен и получен препис от протокола от съдебното заседание на 12.07.2022г., съдържащ възпроизведено определението на първоинстанционния съд по чл. 232 от ГПК, при което определението е било съобщено на страната, както е бил и фактически връчен препис от съдебния акт, част от протокола от съдебното заседание. Получаването на протокола от съдебно заседание в цялост не се оспорва от застрахователното дружество, включително в настоящото производство. Не е било необходимо отделно съобщаване на съдебния акт по чл. 232 от ГПК, след което да започне теченето на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Поради това направеното едва на 31.01.2022г. искане за допълване на определението в частта за разноските от страна на застрахователното дружество по чл. 78, ал. 4 от ГПК се явява извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определение № 99 от 10.06.2019г. по ч.гр.д. № 1132/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., на което се позовава застрахователното дружество, е постановено в друга хипотеза – уведомяване на двете страни за становището на съда, че следва да се занимае с въпроса за разноските при постановяване на последния приключващ съдебното производство съдебен акт, което не ев случая. Поради недопустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД следва да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Окръжен съд – Благоевград в частта на допълнените разноски за адвокат на застрахователното дружество по чл. 78, ал. 4 от ГПК. Това следва да е за половината от разноските за адвокат – 3 320 лева, така както те са били уговорени за плащане в представения договор за правна защита и съдействие и установени като платени, съответно претендирани със списъка на страната по чл. 80 от ГПК. В останалата част до размера от 4 370 лева, разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК (1050 лева), присъдени от състава на Окръжен съд – Благоевград по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, няма основание въззивното определение, с което е било потвърдено определението на първоинстанционния съд, да бъде допускано до касация, в какъвто смисъл са и възраженията на насрещната страна. Първият формулиран от касатора въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касае определението в частта за разноските по чл. 78, ал. 4 от ГПК, а останалите въпроси, макар да касаят разноските по чл. 78, ал. 3 от ГПК, нямат връзка с изхода на делото пред въззивния съд, при което не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези въпроси касаят изцяло извършени от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия, съответно такива, които касаторът счита, че са били дължими от този съд, а не съдопроизводствени действия на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение относно разноските по чл. 78, ал. 3 от ГПК, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Воден от горното съдът