Определение № 61 от 09.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1799/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. А. П. от [населено място] срещу решение №74 от 04.03.2014 г. на Окръжен съд-Русе по в.гр.д. №33/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постанавено друго, с което е уважен искът по чл.422 ал.1 ГПК на [фирма]-София за установяване съществуването на вземане срещу касатора основано на чл.88 ал.1, предл.2 ЗЗД в размер на 13 326,07 лева-обезщетение за неизпълнение на развален, поради виновно неизпълнение от ответника на договор за лизинг. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.Претендира присъждане на разноските пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 04.06.2008 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг по силата на който дружеството ищец като лизингодател е предоставил на ответника П. П. лек автомобил срещу задължението на последния като лизингополучател да заплати 36 бр. лизингови вноски, съгласно погасителен план-неразделна част от самия договор. С писмено волеизявление,връчено на лизингополучателя през м. 09.2009 г. лизингодателят е прекратил действието на договора, поради виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя. Лизинговата вещ е върната на лизингодателя на 10.03.2010 г. като последният го е продал за сумата от 32 859194 лева без ДДС, което е с 13 326,07 лева по ниска цена от остатъчната стойност на лекия автомобил, която разлика се претендира като обезщетение чрез иска по чл.422 ГПК. Доколкото тези факти са доказани по спора,съдът е уважил иска. Възражението за погасяване по давност на правото на иск за това вземане е счетено за неоснавателно, тъй като съдът е счел, че в случая е приложима общата погасителна давност по чл.`110 ЗЗД-петгодишна, а не тази по чл.111 б. А ЗЗД-тригодишна, а от датата на прекратяване действието на договора до датата на завеждане на ИМ петгодишен срок не е изтекъл. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси следните такива: за приложимия давностен срок относно искови претенции, основани на вземане за обезщетение за неизпълнен договор,за характера на вземане основано на заплащане разликата между остатъчната лизингова стойност на автомобила след прекратяване действието на договора за финансов лизинг и цената, която лизингодателят е получил при продажбата на същия автомобил. Твърди, че първият въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС- Р № 60 от 08.09.2010 г. по т.д. №763/2008 г. на Първо т.о. на ВКС и други постановени по чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси отговарят на горните критерии и се явяват обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по само по първия от тях: за приложимия давностен срок относно искови претенции, основани на вземане за обезщетение за неизпълнен договор е налице констатирано противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС-цитираното по-горе решение на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. По останалите страната не обосновава някое от допълнителните критерии за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. С оглед изложеното, съдът