Определение № 772 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. В. Щ. П. обжалва Решение № 341/14.11.2025 г. по в.гр.д. № 412/2025 г. на ОС-Смолян, с което е потвърдено Решение № 37/09.06.2025 г. по гр.д. № 20/2025 г. на РС-Чепеларе за отхвърляне на исковете й срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с правно основание чл. 439 ГПК, предявени за установяване недължимост на присъдени със заповед за изпълнение вземания по договор за потребителски кредит. Делото е гражданско. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 2 556,46 евро. В случая касаторът отрича съществуването на вземания, чието възникване е подчинено на различен фактически състав, и поради това оспорването им е предмет на отделен иск. Следователно не сборът им, а размерът им поотделно определя допустимостта на касационното обжалване. И тъй като всяко от процесните вземания е с цена под законовия праг на обжалваемостта (съответно 2 406,43 евро – главница, 2 418,21 евро – законна лихва и 239,28 евро – разноски), касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,