Определение № 4804 от 23.10.2025 г. на ВКС по д. № 1357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 ГПК. Образувано е по спор между Пловдивски районен съд и Административен съд – Пловдив относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба, подадена от М. М. В. против Областна дирекция на МВР – Пловдив. Исковата молба е подадена до Административен съд – Пловдив, по която е образувано производство по адм. дело № 248/2025 г., което с определение № 1231 от 10.02.2025 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Пловдив. За да постанови определението, административният съд е изложил мотиви, че предявените претенции за обезщетяване на претърпени вреди (неимуществени и имуществени вреди) са обосновани от ищеца М. В. с образуваното досъдебно производство (ДП) № 755/2023 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, прекратено с постановление от 05.09.2024 г. на Районна прокуратура – Пловдив, т. е. от вредоносни действия на орган по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, осъществявал правозащитна дейност, а не административна такава, поради което компетентен да разгледа същите е общият съд или РС – Пловдив. След изпращане на делото по подсъдност с определение № 4508 от 02.04.2025 г. по гр. дело № 3129/2025 г. районният съд е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че предявените с исковата молба от М. В. против ОДМВР – Пловдив претенции за вреди са обосновани с твърдения за осъществени незаконосъобразни действия на служители на Трето РУ при посочената дирекция. Посочил е в мотивите на определението, че според Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и практика по чл. 135, ал. 5 АПК за определяне на подсъдността на спорове по ЗОДОВ, когато се касае за вреди от действия/бездействия на полицейски орган, водещо е дали те са резултат от административни или правозащитни действия/бездействия и когато действията са осъществени, респ. е налице бездействие, в рамките на образувано досъдебно производство под надзора и въз основа на разпореждане на прокурор, същите съставляват правозащитна дейност и искът за претърпените от тях вреди е подсъден на гражданските съдилища, а когато полицейският орган е действал (респ. бездействал) не по реда на НПК и не в рамките на образувано досъдебно производство, дейността му е административна и искът за претърпените вреди е подсъден на административните съдилища. Изложил е съображения, че в случая е налице специфика, тъй като част от действията са извършени от служители на ОДМВР – Пловдив преди образуване на досъдебното производство, а друга част след неговото образуване, и доколкото ищецът е избрал да заведе претенциите си пред АС – Пловдив, при прилагането по аналогия на подсъдността по чл. 116 ГПК, същите следва да се разгледат от административния съд. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да се произнесе по правния спор е РС – Пловдив по следните съображения: За обосноваване на предявените с исковата молба претенции за заплащане на обезщетения от 6000 лева за неимуществени вреди и 7020 лева за имуществени вреди, ищецът М. В. е навел фактически твърдения за: извършена на 08.12.2023 г. в [населено място] от служители на Трето РУ на ОДМВР – Пловдив проверка при спирането му на управления от него автомобил „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] за употреба на наркотични вещества и техните аналози, извършена с техническо средство, отчело положителен резултат и последвано с издаването му на талон за медицинско изследване, за извършването на което същите го съпроводили до УМБАЛ „Пловдив“ АД, където му взели кръв и урина за химико-токсикологично изследване, а след това му съставили акт за административно нарушение; задържането му същия ден за срок от 24 часа въз основа на заповед на полицейски орган (неправилно посочена като номер и дата в исковата молба, видно от описанието на приложенията към нея) и извършване на обиск поради данни за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за разследването на което е образувано наказателно производство по ДП № 755/2023 г. по описа на Трето РУ на ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 14840/2023 г. на РП – Пловдив, и му е отнето въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 08.12.2023 г. свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца; прекратяване на наказателното производство с постановление от 09 септември 2024 г. на РП – Пловдив след изготвяне на заключението по експертизата на 20.08.2024 г., резултатите от която е за неустановяване на наличие на наркотично вещество във взетите от него проби за изследване, и причиняването му от воденото в продължение на повече от 9 месеца наказателно производство, макар и при липса на подигнато срещу него обвинение, на стрес и неудобства от упражняваната държавна принуда, определила и времето за невъзможността да управлява МПС, което е довело и до лишаването му от възможността да получи трудово възнаграждение за периода 08.12.2023 г. – 09 септември 2024 г., предвид работата му като шофьор по трудов договор от 01.03.2023 г. Излага претърпени от описаното неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, неудобства, унижение, страх и злепоставяне пред близки и приятели, и имуществени такива, представляващи пропуснатото му трудово възнаграждение за релевирания период. При така изложени фактически твърдения за обосноваване на предявените с исковата молба претенции за заплащане на обезщетения за вреди (неимуществени и имуществени вреди) следва, че същите се претендират от действия на полицейски органи на МВР, които макар поначало да са административни органи, осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни органи по арг. от чл. 52, ал. 1, т. 3 НПК, действали в случая във връзка с разкриване и разследване със събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, при предприето срещу ищеца М. В. наказателно преследване – образувано досъдебно производство за това престъпление, което наказателно производство впоследствие е прекратено от прокурора, поради липса на осъществен състав на това престъпно деяние. При това положение в случая се претендират обезщетения за вреди не от същинска административна, а от правозащитна дейност на полицейските органи, разследващи престъпление, т. е. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, при която правна квалификация на предявените искове, същите съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, респ. компетентен да ги разгледа е общият (граждански) съд, който по настоящото дело е РС – Пловдив по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 103 ГПК за местната и родовата подсъдност на спора. Последните обуславящи и недопустимостта на направеното от районния съд прилагане по аналогия на чл. 116 ГПК, което като тълкувателен метод се прилага за неуредените от закона случаи – арг. чл. 46, ал. 2 ЗНА, какъвто в случая не е налице, а и не представлява сходен такъв. В същия смисъл относно подсъдността на спора определение № 22 от 17.05.2021 г. по гр. дело № 9/2019 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 5 от 26.01.2024 г. по адм. дело № 53/2023 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 3616 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. дело № 1625/2025 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, и други посочени в последното. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд