Определение № 60802 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Т. против решение № 799/29.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 1328/2019 г. от ІІ-г състав на СГС. Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.439 вр. 124, ал.1 ГПК е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че за процесния период не е установено въззиваемите да са ползвали реално процесния имот, поради което да не им се дължи присъденото обезщетение. Същото съдът е приел и въпреки представения по делото договор за послужване с процесния недвижим имот, сключен между Н. К. с трето лице, тъй като правата и задълженията на страните по този договор не са предмет на разглеждане в настоящето производство, а от събраните по делото доказателства не се установява третото лице фактически да е ползвала имота. Представената декларация от 05.03.2008 г., съдът е ценил като установяваща предоставянето на ключове от апартамента на въззиваемите, но е приел, че това не води до извода, че те реално са ползвали имота в противоречие с разпределеното с определението по чл. 282 от ГПК (отм.) ползване. Прието е, че в полза на въззивника има влязъл в сила съдебен акт, който й дава правото да ползва самостоятелно процесния недвижим имот за определен период от време срещу задължението да обезщети останалите съсобственици. Тъй като няма данни последните да са ползвали съсобствения имот в процесния период, съдът е приел, че съответно няма основание да се приеме, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист е настъпило обстоятелство, което да води до погасяване на правото на обезщетение, възникнало в полза на въззиваемите. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси неправилно, без да се сочи в коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК е това произнасяне, като се твърди и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Поставените въпроси относно декларацията от 05.03.3008 г. касаят фактите по спора, а именно доколко с нейното представяне се установява ползуването, респ. липсата на ползуване на имота. Съдът не е игнорирал от доказателствата по делото посочената декларация, обсъдил я е, но е приел, че с нея, както и от събраните по делото останали доказателства не се установява реалното ползуване от страна на третото на спора лице на процесния имот. Така поставени, тези въпроси касаят конкретните факти по спора, а не разрешен правен въпрос, който да е разрешен при коя да е от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че не се сочи конкретна хипотеза на тази разпоредба. Оплакването в тази насока е въпрос на правилността на съдебното решение, а неправилността и необосноваността не са сред касационните основания по чл.280 ГПК. Освен изложеното, така поставени, въпросите са фактически, а не правни, поради което не са налице касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване. Съдът е приел, че имотът е ползуван от касатора за процесния период, като поставените в насока на липсата на ползуване и отново позовавйки се на посоченото по-горе споразумение въпроси, са неотносими към спора в производството по чл.288 ГПК, доколкото касаят установената от съда фактическа обстановка. Очевидната неправилност, касаторът обосновава отново с поставените по-горе въпроси, които не водят до наличието на очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, състав на ВКС