Определение № 50606 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2317/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение №507 от 18.05.2021 г. по в.гр.д.№3345/2020 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №752 от 28.01.2020 г. по гр.д. №16250/2016 г. на СГС, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл.432 от КЗ на всяка от ищците Н. Ю. Б., А. Ю. Б., Ю. Ю. Б. и А. Ю. Б. по 54 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща им Ю. С. Б., настъпила в резултат ПТП на 24.02.2016 г., причинено от виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди“ Х. С., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е нищожно, предвид липса на посочване в него на банкова сметка на ищците, по която да се преведат присъдените суми. Евентуално се поддържа, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост, като се иска отмяната му. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се сочи наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Следва ли съдебното решение да бъде обусловено единствено от съобразяване на факти, заявени и поддържани от ищеца. 2. Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на ПТП, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. 3. При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.12 и чл.236, ал.2 от ГПК, не се ли налага извод, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващият състав съблюдава правната и житейска логика и достоверност, с оглед всички данни по делото. 4. Следва ли при преценката за наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно-следствен резултат. 5. Следва ли при преценката за наличие на вреди, които са пряка и непосредствена последица от дадено деяние, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят даден резултат, които са равноценни, защото отсъствието на което и да е от тях ще е пречка да се прояви следствието – наличието на причинена вреда. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответниците по касация Н. Ю. Б., А. Ю. Б., Ю. Ю. Б. и А. Ю. Б. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорни между страните настъпването на ПТП и участниците в него, както и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ОЗК Застраховане“ АД за виновния водач към датата на ПТП. След подробен и задълбочен анализ на всички приети по делото доказателства /вкл.писмени, гласни и заключенията на приетите по делото СМЕ, САТЕ и комплексни експертизи/, е установил, че е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“ – Х. С., който е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като предвид липсата на доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е приел поведението му и за виновно. Посочил е, че в причинна връзка с ПТП, пострадалият Ю. Б. е получил физически увреждания – счупване на шийката на дясна бедрена кост и счупване костите на дясна подбедрица, като му е извършено закрито наместване, въпреки показаната оперативна интервенция, която не е проведена, тъй като близките му не са събрали необходимата сума пари и е поставена гипсова имобилизация за 60 дни. Установил е, че вследствие фрактурите Ю. Б. се е залежал продължително, вследствие което е получил хипостатична гнойна бронхопневмония, която е пряката причина за смъртта му на 19.04.2016 г. Намерил е, че доколкото се установява пряка причинна връзка между хипостатичната бронхопневмония и травмите на Ю. Б. при ПТП по линията травми – залежаване – бронхопневмония, то следва да се приеме, че смъртта му е в пряка причинна връзка с ПТП. Позовавайки се на практиката на ВКС е изложил съображения, че преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с него, като изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице и то трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях, като вредата освен това трябва да е закономерна последица от деянието, като е възможно последното да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Позовавайки се на заключението на вещото лице д-р Г., е достигнал до извод, че липсата на оперативно лечение заради неосигуряване на средства вероятно е улеснило настъпването на бронхопневмонията, но не е единствената възможна причина за нея, още повече дори и да беше, тя не прекъсва причинната връзка между ПТП и смъртта. Относно размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, е посочил, че ищците и техният баща са били в добри отношения, обичали са се и макар да са живеели в различни домове /а две от ищците са живеели в Германия и Полша/, са поддържали връзка, като налице са били едни нормални и топли взаимоотношения, типични за българския бит и българското семейство в случаи, когато децата вече са се отделили от родителите си, но без да се установяват някакви изключителни обстоятелства, които да излизат извън обичайните рамки. Предвид установеното от една страна и при съобразяване от друга, че ищците са били съответно на 28, 29, 31 и 33, а техният баща на 59 години, като дъщерите са имали вече свой живот и са контактували с баща си от време на време, без отношенията им да се характеризират с особена близост и изключителност на връзката; интензитета и времетраенето на търпените болки и страдания; икономическата обстановка и лимитите на застрахователните обезщетения през 2016 г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът е счел, че търпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 90 000 лв. на всяка от тях. Същевременно е намерил, че възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на бащата на ищците е основателно, поради наличие на поведение, което е в нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП и е очевидно в причинна връзка с ПТП. В този смисъл е достигнал до извод, че съпричиняването е в размер на 40% и при така приетият процент на съпричиняване, е определил дължимото се на всяка от ищците обезщетение, в размер на 54 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че решението в обжалваната му част е валидно, тъй като е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо. Същото е постановено и в съответствие с очертания от ищците, чрез наведените фактически твърдения и отправените до съда искания, предмет на делото, поради което не се установява наличие на вероятна нищожност или недопустимост. От друга страна при постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235, чл.236 и чл.154 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил доводите и възраженията на страните /включително тези на застрахователното дружество относно липсата на причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилата смърт на пострадалия наследодател на ищците/, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на назначените по делото експертизи/, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател, в резултат на което е предизвикано ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. Въззивният съд е извършил подробен анализ и на претърпените от ищците неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. С оглед изложеното поставените в изложението въпроси, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, като е необходимо да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В тази връзка следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответниците по касация Н. Ю. Б. и А. Ю. Б. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на по 1775 лв. с ДДС. Предвид липсата на доказателства за направени от ответниците по касация Ю. Ю. Б. и А. Ю. Б. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, присъждането му не им се следва. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,