Определение № 1089 от 07.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от П. Х. П., чрез пълномощник адв. Ц. В. от АК- В., срещу въззивно решение № 268/22.05.2024 г. по в.гр.д. № 47/2024 г. на Окръжен съд- Враца, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 249/07.12.2023 г. по гр.д. № 797/2022 г. на Районен съд - Бяла Слатина, е прието за установено, съществуването на вземането на „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, гр. София срещу П. Х. П., по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 330, издадена на 31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 628/2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина, за сумата 5244 лв. - главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за поземлен имот № ..... по КК и КРНИ в [населено място], представляващ Стопански двор с площ 2,773 дка, ведно с находящите се в него сгради, за което е съставен Констативен протокол № 3031240/21.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения установителен иск, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че основният спорен момент между страните бил дали между тях е съществувала облигационна връзка, основана на сключен договор при общи условия или индивидуален договор, даващи основание на ищцовото дружество да извършва преизчисляване на сметката на касатора и при какви условия следва да извърши това. С поред касатора, както в случаите на правомерно, така и в случаите на неправомерно присъединяване на обекти, преизчисляването на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена електрическа енергия, можело да се извършва само за сметка на лица, разполагащи с вещните права на собственост и на ползване или с право на държане, като наемател, но съществуването на такива права не било установено по делото. Твърди се, че дори и в случай, че се приемело, че проверката била извършена в имот собственост на касатора, приложените разпоредби на ПИКЕЕ биха били относими единствено за лице сключило договор с ищцовото дружество за имота, какъвто също не бил установен. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК /именовано допълнителна касационна жалба/ касаторът не е формулирал конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи запад“ АД в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 49 от ПИКЕЕ за установяването на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия се извършва проверка и се съставя протокол. В случая такава била извършена на 21.01.2021 г. на обект – обор и селскостопански постройки, в които се отглеждат животни, находящ се в [населено място], [община], Главен път № 15 /преди бензиностанция „Арт Петролиум“/, който бил без монтирано средство за търговско измерване, като проверката завършила със съставянето на констативен протокол № 3031240/21.01.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия. Протоколът бил подписан от извършилите проверката служители на „ЕРМ Запад” ЕАД, от присъствалия на проверката независим свидетел от Федерация на потребителите А. П. А. и от присъствалия на проверката представител на МВР - М. Й. Х.. Макар в констативния протокол да било посочено, че проверката е осъществена в присъствие на ползвателя П. Х. П., протоколът не бил подписан от него. За извършване на проверката, на основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите на дружеството уведомили МВР на тел. 112. Прието е, че протоколът е съставен при спазване изискванията на ПИКЕЕ. В него от страна на лицата извършили проверката е установено, че „липсва електромер и табло за обекта. Обектът е без присвоен договор към ЧЕЗ. Констатира се промяна на схемата на свързване: Направено е присъединение без мерене с проводник AL/R - 2x16 mm2 /за фаза и нула/, който от единия си край е присъединен в метално табло на стълб, едното жило е към вход на главен, а другото към нулата на таблото. От другата страна на височина е изградена мрежа и захранва постройка в обекта. Обектът се намира на Главен път № 15 на излизане от [населено място] от ляво в посока [населено място] преди бензиностанция. По данни на МВР и по думи на лицето П. Х. П. с ЕГН [ЕГН] и с номер л.к.[ЕИК], [населено място], [улица], обекта е негов и представлява обор и селскостопански постройки за гледане на животни. Таблото, в което е направено присъединението, се захранва с кабел СВТ 4x10 mm2. По така направеното присъединение цялата консумирана ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от ползвателя“. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства относно верността на констатациите в протоколи – свидетелски показания /св. А. А., служител на ищеца и св. М. Х. служител в РУ- Бяла С./ и съдебна експертиза. Според вещото лице изчислението на ел. енергията за обекта било извършено от ищцовото дружество математически правилно при спазване методиката по чл. 51 ПИКЕЕ за посочения там период от 180 дни /от 26.07.2020 г. до 21.01.2021 г. - датата на извършената проверка/, по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. В изготвената от ищеца Справка за преизчислени количества ел. енергия от 25.03.2021 г., същите били преизчислени на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът на П. Х. П. бил свързан към електроразпределителната мрежа за период от 180 дни - 27324 kWh за посочения период. Изготвена била и фактура № [ЕГН]/25.03.2021г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България”, според която на П. Х. П. била начислена като дължима сумата 5244, 58 лв. с ДДС. От представените писмени доказателства: нотариален акт № .., том I, рег. № .., дело 46 от 13.02.2017г. на нотариус А. К. и копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на ПИ с идентификатор.... по КК и КР на [населено място], общ.Б. С. и от заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че към датата на извършване на проверката ответникът П. Х. П. заедно със съпругата си К. В. П. са били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижимия имот, обект на извършената на 21.01.2021 г. проверка от служители на ищеца, описан в констативен протокол № 3031240/21.1.2021 г. Прието е, че с оглед нормата на чл. 32, ал.2 от СК, въвеждаща солидарна отговорност на съпрузите за задълженията, поети за задоволяване нужди на семейството, каквото било и потреблението на ел. енергия в имота СИО, ответникът П. П. бил пасивно легитимиран да отговаря за цялата стойност на начислената във връзка с процесния констативен протокол електрическа енергия. С оглед на тези данни въззивният съд, за да уважи иска е приел, че на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за ищцовото дружество е възникнало и то е упражнило правото да начисли и претендира от ответника заплащане на ползваната от последния, като краен потребител ел. енергия за определения в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ период. Прието е, че при прилагане на методиката по чл. 51 ПИКЕЕ за изчисляване на неотчетена ел. енергия с фактура № [ЕГН]/25.03.2021 г. отговорността на потребителя е обективна, като за извършване на едностранната корекция е достатъчно да се констатира наличието на неправомерно присъединяване към мрежата, водещо до потребяване на неотчетена ел. енергия, тъй като незаконното присъединяване можело да се извърши и от лице, което не е обвързано с договор /в обстоятелствената част на исковата молба липсвали твърдения за договорни отношения на ответника с електроразпределителното дружество, а били изложени такива за установено неправомерно присъединяване на обекта/. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК - очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват твърдения в какво се изразява очевидната неправилност. При прочита на самото решение не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. Следва да се посочи, че правилата на ПИКЕЕ се прилагат в отношенията на електроразпределителното дружество /какъвто е ищецът/ и битовите клиенти на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, присъединен към обслужваната от дружеството електроразпределителна мрежа. ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно /с договор и СТИ/, а така също и на неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 г. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл. 58 ПИКЕЕ. И в този случай, както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ /в този см. решение № 198/28.03.2024 г. по гр.д. № 1061/2023 г. на ВКС, III г.о./. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение