Определение № 50688 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2739/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агромонтаж“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 571 от 03.09.2021 г., постановено по в. т. д. № 303/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260040 от 11.01.2021 г. по т. д. №953/2021 г. на Софийски градски съд, с което по предявен иск от синдика на „Прима Транс Сол“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Н. Н., е обявено за недействително на основание чл.645, ал.4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ извършеното на 04.02.2019 г. прихващане на вземане на „Прима Транс Сол“ ЕООД в размер на 425 000 лв. за връщане на платен аванс по договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. с негови насрещни задължения към „Агромонтаж“ ЕООД и с оглед изхода на делото са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК и държавна такса по чл.694, ал.6 ТЗ. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на решението въззивният съд не е съобразил, че в протокола от 04.02.2019 г. и двете страни - „Прима Транс Сол“ ЕООД и „Агромонтаж“ ЕООД, са направили изявления за прихващане, поради което, за да не настъпи ефекта на прихващането, е необходимо да се атакуват като недействителни и двете изявления. Предвид обстоятелството, че синдикът е предявил само иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ с предмет изявлението за прихващане на длъжника, но не е предявил иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ с предмет изявлението за прихващане на кредитора, което от своя страна е породило правопогасяващ ефект, касаторът поддържа, че за синдика липсва правен интерес от водене на иска по чл.645, ал.4 ТЗ. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е формулирано искане за допускане на касационно обжалване по „процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за воденето на конститутивен вид искове, попадащи в квалификацията на чл.124, ал.3 ГПК, към които спада и иска с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ“ и по въпроса „Следва ли при обявяване на недействителност на едностранна сделка - прихващане по смисъла на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, по молба на синдика на дружество в несъстоятелност в петитума на исковата молба да се заяви и искане за обявяване на недействителност на прихващането, извършено от другата страна - ответник по делото, за да е налице правен интерес от исканата защита и ако това не е направено - какви са правните последици от така постановеното решение: води ли то до имуществено разместване и възстановяване в патримониума на имуществото на дружеството в несъстоятелност“. Като основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС в решение № 21/25.03.2013 г. по т. д. № 290/2012 г. на І т. о., а по втория въпрос - противоречие с практиката в решение № 402/02.07.2021 г. по в. т. д. № 134/2021 г. на Софийски апелативен съд. За първия въпрос се сочи бланкетно и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от синдика на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ - Н. Н., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 953/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Н. Н., действащ в качеството на синдик на „Прима Транс сол“ ЕООД /н./, с която е предявен иск срещу „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ и „Агромонтаж“ ЕООД за обявяване за недействително на основание чл.645, ал.4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД на извършено с т.4 от споразумение по протокол от 04.02.2019 г. прихващане на вземане в размер на 425 000 лв. на „Прима Транс Сол“ ЕООД с негови задължения към „Агромонтаж“ ЕООД по т.2 и т.3 на споразумението. С иска по чл.645, ал.4 ТЗ е съединен осъдителен иск срещу „Агромонтаж“ ЕООД за връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ на сумата 425 000 лв., представляваща задължение по договор за доставка от 03.04.2017 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил предявените от синдика искове. Сезиран с въззивна жалба от ответника „Агромонтаж“ ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното в настоящото производство въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че с решение от 27.05.2019 г. по т. д. № 2278/2018 г. на Софийски градски съд, по повод подадена на 29.10.2018 г. молба на кредитор, е обявена неплатежоспособността с начална дата 31.12.2017 г. на „Прима Транс Сол“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Преди постановяване на решението, но след подаване на молбата по чл.625 ТЗ, е сключено споразумение по протокол от 04.12.2019 г. между „Прима Транс Сол“ ЕООД и „Агромонтаж“ ЕООД, с което двете дружества са установили в отношенията помежду си, че с договор за доставка от 03.04.2017 г. „Агромонтаж“ ЕООД е поело задължение да достави на „Прима Транс Сол“ ЕООД оборудване, предназначено за Предприятие за изкупуване и съхранение на билки и ядкови плодове в [населено място], собственост на „Плантабул“ ООД, а „Прима Транс Сол“ ЕООД е заплатило аванс в размер на 425 000 лв. с ДДС; Договорът е прекратен по общо съгласие на страните със споразумение от 31.03.2018 г., с което страните са се задължили всяка от тях да върне на другата страна полученото на основание прекратения договор, съответно „Агромонтаж“ ЕООД да върне получения аванс от 425 000 лв., а „Прима Транс Сол“ ЕООД да възстанови сумата 310 680 лв., представляваща равностойност на доставеното в изпълнение на договора оборудване, върху което третото лице „Плантабул“ ЕООД упражнява право на задържане; По друг договор за доставка на оборудване от 31.07.2017 г. ответникът „Агромонтаж“ ЕООД е заплатил на „Прима Транс Сол“ ЕООД авансово сумата 1 408 197.60 лв., но поради неизпълнение на договора за „Агромонтаж“ ЕООД е възникнало вземане в размер на авансово платената сума. Предвид така установените насрещни еднородни вземания, в т.4 на споразумението от 01.04.2019 г. страните са постигнали съгласие за прихващане на вземанията при условията на чл.103, ал.1 ЗЗД и за погасяването им до размер на по-малкото от тях. В т.5 на споразумението е уговорено, че в едномесечен срок „Прима Транс сол“ ЕООД ще заплати на „Агромонтаж“ ЕООД сумата 982 697.59 лв. - остатък от дълга след извършеното прихващане. След преценка на посочените правнорелевантни факти въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените от синдика на „Прима Транс Сол“ ЕООД искове. Съпоставяйки определената в решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност на „Прима Транс сол“ ЕООД - 31.12.2017 г., и датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ - 29.10.2018 г., въззивният съд е приел, че по отношение на оспорваното от синдика прихващане, обективирано в подписаното на 04.02.2019 г. споразумение с „Агромонтаж“ ЕООД, са налице темпоралните предпоставки на относителната недействителност, уредена в чл.645, ал.4 ТЗ. Като се е позовал на правната доктрина и на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /решение № 156/15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г. на І т. о./, въззивният съд се е произнесъл, че с оглед прогласената в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето и диспозитивния характер на общата уредба на прихващането е допустимо договорно прихващане по силата на постигнато между страните съгласие, каквото прихващане е извършено със споразумението от 04.02.2019 г. От текста на споразумението съдът е направил извод, че договарящите страни са признали съществуването на насрещните вземания на всяка от тях, т. е. тяхната ликвидност, разбирана като безспорност по основание и по размер, и са се съгласили те да бъдат погасени до размер на по-малкото вземане - това на ответника „Прима Транс Сол“ ЕООД за сумата 425 000 лв., в резултат на което прихващането е породило правопогасяващ ефект. Съдът е изложил съображения, че постигнатото с носителя на пасивното вземане съгласие покрива хипотезата на извършено от несъстоятелния длъжник прихващане по смисъла на чл.645, ал.4 ТЗ, доколкото и в този случай погасителното действие е резултат от изявлението на длъжника в качеството му на носител на активното вземане. В заключение въззивният съд е формирал решаващия извод, че са налице предпоставките на чл.645, ал.4 ТЗ за обявяване на извършеното от „Прима Транс Сол“ ЕООД прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството, а като последица от това и за уважаване на предявения от синдика иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Агромонтаж“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ сумата 425 000 лв. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода по делото. Въпросите не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и не са обусловили неговите решаващи изводи за наличие на предпоставките по чл.645, ал.4 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ на извършеното от дружеството прихващане със споразумението по протокол от 04.12.2019 г. По отношение на въпросите не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като соченото във връзка с първия въпрос определение № 197/14.04.2021 г. по т. д. № 1170/2020 г. на ВКС, І т. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а цитираното във връзка с втория въпрос решение № 402/02.07.2021 г. по в. т. д. № 134/2021 г. на Софийски апелативен съд /за което няма данни да е влязло в сила/ не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение не може да се допусне до касационно обжалване на заявеното от касатора основание - чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено бланкетно и не следва да се обсъжда. Преценени самостоятелно, извън предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, формулираните от касатора въпроси засягат допустимостта на обжалваното въззивно решение, за която касационната инстанция следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпроса дали за синдика на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н./ е съществувал правен интерес от водене на иска по чл.645, ал.4 ТЗ с предмет изявление за прихващане на длъжника в производство по несъстоятелност, след като изявлението е обективирано в споразумение за прихващане и не е предявен иск по чл.645, ал.3 ТЗ за оспорване на съдържащото се в споразумението изявление за прихващане на насрещната страна „Агромонтаж“ ЕООД, предполага извършване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК на допустимостта на въззивното решение. Поради това и доколкото чрез поставените въпроси касаторът въвежда предположение за недопустимост на постановеното от въззивния съд решение /обусловена от твърдяна липса на правен интерес за синдика като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.645, ал.4 ТЗ/, решението следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се дължи предварително, съгласно чл.649, ал.6 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,